Ерик вървеше спокойно към сградата, в която се помещаваше Гилдията на крадците. Беше му леко, защото бе изпълнил задачата си в срок. Очакваше поне похвала от Санд - надяваше се менторът му да е доволен и да го посвети, за да се превърне в професионален крадец. Макар и да не си признаваше, Ерик имаше големи очаквания за посвещението си. Затова и едва дочака идването на уречения час, в който му бе заповядано да се яви. Най-накрая щеше да сбъдне мечтата си.
На пръв поглед сградата беше абсолютно неугледна. Не привличаше окото с нищо. Приличаше на изоставен склад или в най-добрия случай на стара административна сграда. Идеално се вписваше сред останалите сгради на улицата – триетажна сграда с олющена мазилка, прозорци, закрити с изхабени пердета, и също тъй олющени рамки. Не излъчваше опасност, но определено отказваше случайните минувачи да решат да разберат какво се крие вътре. По тъмно той почука боязливо на вратата. Смути се, когато разбра, че са го чакали. Джеръм, слугата на Санд, го п ...