Погледнах в очите й, въпреки че не исках, страхувах се от онова, което щях да видя, все още не бях сигурен дали щях да видя любов или омраза. Ако бе първото щях да се измъчвам адски, защото просто не можех да й дам нищо, самият аз бях едно нищо, тя заслужаваше някой много по-добър от мен,който щеше да я обича. Ако ли ме мразеше-това бе смърт, бавна и мъчителна, всяка нощ щях да се връщам, щях да я виждам, да усещам тази омраза, тази отрова, която един ден щеше да ме убие. Колкото и да не искам трябваше да го призная-умирах за нея.

Погледът ми би могъл да ме издаде, но само той, стараех се да изглеждам безразличен, вътре в мен гореше огън. Исках да падна на колене пред нея и да опиша колко много я обичам, но дори не помръднах от мястото си. Просто я гледах, страхувах се, ала не показах нищо.

 - Защо се върна? Какво искаш от мен? Малко ли ти беше онова, което ми причини?

 - Да, малко ми беше, предупредих ви, че не ви обичам, че не трябва се влюбвате.

 - Така ли успокоявате съвестта си, помага ли? Явно да отново си говорим на вие. О, вие никога не сте спирал. Вярно е предупредихте ме, но сърцето за разлика от разума не слуша никого, дори и мен, но знаете ли, за нищо не съжалявам. Вече осъзнах какъв сте вие, един...

 - Не, изобщо не сте забравили, трябва сама се уверихте как завърши това, аз не съм за вас и никога няма да бъда. Как да ви обясня, че не изпитвах абсолютно нищо.

Вътре в мен един глас крещеше да спра, знаех колко болка й причинявам, но по дяволите не спрях. Изкарах си всичко на нея, а тя не направи нищо, не потрепна. Мразех се, бих забил хиляди остриета в сърцето си, ала не спрях.

 - Свършихте ли, браво на вас, успяхте да ми покажете колко жалък може да бъдете, всички бяха прави за вас. Никола, мразя ви с цялото си сърце, вече няма капка обич вие убихте всичко. Дължа ви едно голямо благодаря. Сбогом!

 - Радвам се за вас, кого заблуждавам истината е, че никак не ме вълнува вашата мъка, все пак аз не нося вина за нея, по точно с нищо не съм я предизвикал, самата вие ми казахте, че на сърцето не може да се заповядва, така е аз просто не ви обичам, просто сте ми безразлична.

Погледна ме студено, обърна се и избяга. Никога нямаше да си го простя, никога повече нямаше да обичам, сърцето ми остана при нея. Как ми се искаше да извикам „Обичам те, любима моя! С теб бих отишъл в Ада, живота си давам за една твоя усмивка. Бих убил всекиго, който те нарани.“ колко съм жалък, ако има някой който да я наранява, то това съм аз. Аз и само аз. Досега не се бях замислял какво би станало с нас, ако бях казал истината за това което чувствам. Не, нека не забравям какво направих. Нямам право да я забърквам във всичките си проблеми.

* * *

Толкова ли зле изглеждам, та дори съм му била безразлична, през цялото време исках да го приближа и да го целуна, да го накарам да замълчи, мразя се, защото го обичам повече от всичко, повече от себе си. Защо се влюбих точно в него, нима бе единственият? Защо? За какво съм наказана по този начин, на кого съм навредила, чии грхгове изплащам аз, този мъж е демон, той не е човек, вместо сърце има камък. Де да можех да му отмъстя, всъщност дори да знаех какво да направя нямаше, мисълта да страда ме убиваше. От нея болеше ужасно много.

 - Пак ли плачеш?

 - Здравей, нищо просто...

 - Как така нищо, погледни се, защо си плакала, мила?

 - Грозна ли съм, невзрачна ли съм?

 - Що за глупости? Ти си красива. За Андре ли си спомни? Щом човек като него те обичаше... Извинявай, но знаеш колко много го харесвах, честно казано, колкото и грубо да прозвучи, че той си го заслужи. О, какъв съм глупак пак те разплаках.

 - Аз съм ужасен човек, вие твърдяхте, че той бил лош, това са глупости в сравнение с него има много по-лоши хора, аз много искам Андре да беше тук.

Кого заблуждавам, ако това не се беше случило никога нямаше да видя Ник, дори да ме ненавижда аз пак ще го обичам. Тази вечер ще се облека с най-красивата си рокля и щом всички си легнат ще отида при него, време е да му призная всичко. Как може да съм толкова жалка да се моля така на някакъв мъж, заприличала съм на... Родителите ми ще ме укорят, но вече не мога така. Помогна ми да превъзмогна болката от загубата на Андре, а сега се държи така студено, въпреки че днес имаше нещо странно в погледа му, той блестеше, беше по-красив от всякога, сякаш в очите му блестяха сълзи. Може би има някаква причина да се държи така, може би изпитва нещо. Каквото и да се случи ще отида при него.