Светът си е тоя, който го знаем. Хубав, лош; грозен, прекрасен; идеален, несъвършен; обречен, единствен, но си е нашият. С каквито очи го погледнеш, такъв ти се струва. Може едно място за един да е дом, за друг - затвор, за трети - отбивка и т.н. Седя в неделя сутринта на сянка под кестена пред магазина и подритвам едно паве. Колко ли неща може да е то? Пътна настилка. Импровизирана котва. Орехотрошачка. Препятствие. Археологическа находка. М-даа. Скуката какво ли не прави. Може и философ да станеш. Подритнах павето още веднъж и погледнах нагоре, към небето. А то синьо, та синьо, като венците на Роналдиньо. Едно облаче не се вижда, едно листо не помръдва. А още девет и половина няма - мор, отчайваща жега. Така, както си гледах нагоре, видях антената върху къщата на Данчо Фурията (така му викаха като млад - беше футболист и тичаше като моторетка, ама сега вече прилича на самоходно кюфте). Антена, от ония, дето едно време се вдигаха колкото се може по-нагоре, за да хванат сръбските програми. Нищо, че е пълно с кабелни телевизии. Тая антена си е още читава. Върху нея - една гугутка. Не престава да се кипри. Оправи си едното крило, зарови човка към опашката си, почне да си приглажда гушката. Животинка. Какво ли си мисли, че прави сега? Завидях ù. Не на друго, на безгрижието и на това, че може да хвръкне, когато си поиска, и да отлети, където поиска. Без да се съобразява нито с КАТ, нито с НАП, нито с ЧЕЗ, нито ВиК, нито ББ... Какъв ли е светът през нейните очи?...
И така, както се бях отнесъл, ето ти комшията отсреща. Най-после един човек, да ми разнообрази философията. Докато кажа нещо, оня подхвана:
  - К'во гледаш? Дрислива перушина! Гледай само! Като взема пушката, ще я отнеса! Ще я трясна, та ще я размажа! И саламура не става от това! Я, чакай, да ида за пушката.
  След тоя високостойностен "разговор", с изявени идейни ценности и ясни близки перспективи, той се върна за пушката. Издебнах момента, че съм сам, изплясках с ръце и птичето изхвърча, а аз си влязох в магазина.
Ами така е. Светът си е тоя. Разликата е в това, откъде ще го погледнеш и какъв ще е ъгълът на пречупване, когато го виждаш през собствената си призма. Но така пък е по-интересно...