Горчив океан
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше даже озон. Там беше небитието. Над пустинята наречена “Земя” беше настъпила вечна тъмнина, а някога беше имало и светлина. Поне така разказваха малкото столетници, останали след техническата революция и развитието на “новите технологии”. В реките вместо вода течеше радиоактивна кал. Пираниите бяха единствените, които продължаваха да съществуват в тези басейни, които някога са се наричали - реки, езера и морета. Отдавна не съществуваха четирите сезона на годината. За улеснение на съществата, обитаващи “студената планета”, сега беше вечна зима, но без сняг. Само черен лед покриваше огромните голи пространства, някога обитавани от същества наречени “хора”. Казваха, че върху тях някога растели, ...