Днес беше дебютът на Кирчо като адвокат в съдебна зала. Цялото постоянно присъствие в „Свирката” бе събрано във вторник вечерта на двете маси до бара и чакаше триумфалната му поява. Минаваше седем часа обаче, а новоизлюпеният защитник на световната невинност се бавеше.

- Големите адвокати са така. Винаги закъсняват – с тон на врял и кипял рече Ванко Тенекеджията.

Но си помисли, че Кирчо може и да се е издънил в първата си пледоария пред съдия. По настъпилото мълчание се досети, че и на останалите им минава тази мисъл.

Васил Доктора поклати глава и погледна скришом часовника си.

- Ще дойде – каза убедено.

- Разбира се – потвърди Пешеходеца и вдигна поглед от лимонадата си.

Вратата се отвори с трясък. Кирчо адвокатът спря на прага и издърпа след себе си дребна мършава фигура. Циганин с щръкнала коса и блестящи черни очи, които се въртяха неспокойно.

- Това е Сашко от Ямбол – заяви тържествено Кирчо и махна към кръчмаря. Тенчо вече свещенодействаше над приготвените отдавна чаши. Асортиментът в „Свирката” не беше кой знае какво – водка, ракия, коняк. Но пък в достатъчно количество. Тенчо подаваше пълните чаши над бара, внимателната ръка на Доктора ги поемаше и ги пускаше по трасето.

- Това ли е първият ти клиент? – попита Ванко тенекеджията, като се стараеше думите му да не звучат презрително.

- Това е – гордо отвърна Кирчо. – Прокурорът искаше да му наложат мярка за неотклонение „задържане под стража”, но го измъкнах. Двеста лева гаранция.

- Бате Кирчо е голям адвокат – вметна Сашко, пое подадената му чаша и я помириса. Ракия.

Бате му Кирчо бе поне десетина години по-млад от него.

- Бях назначен служебно от съда – обясни за протокола пресният адвокат.

- Какво е направил? – попита Захари.

Същественият въпрос. Кирчо побърза да отпие здрава глътка, преди да отговори.

- Сашко е амбулант. Пътува до Турция, купува оттам евтини стоки – прах за пране, сапуни, дрехи, различни дреболии, и ги продава тук. Миналия ден на границата се набутал между шамарите, докато полицията арестувала група трафиканти на хероин.

Всички се заслушаха. Сашко усети, че погледите са насочени към адвоката му и с небрежен жест посегна към чинията с нарязан салам на масата. Бяха забравили да му дадат вилица, но нима тази подробност може да спре гладния?

Трафикантите се движели с няколко коли. От първата усетили, че влизат в капан и предупредили останалите от бандата. Хероинът бил скрит в туби с перилен препарат. От втората кола успели да изхвърлят в движение три от тях.

Сашко от Ямбол в това време минавал граничния пункт пеша, натоварен с торбите със стока от Турция. Съзрял една от тях да лежи безстопанствена на банкета. Веднага я грабнал, благославяйки късмета си. Тубата била с надпис на известна марка скъп препарат.

Само след стотина крачки го пресрещнали трима от цивилните ченгета, участващи в операцията.

- Откъде взе тази туба? – попитали го.

- Моя си е! – заклел се Сашко с ръка на сърцето и стиснал още по-здраво тубата с другата ръка.

Арестували го. В пластмасовия съд имало над три килограма хероин.

- Завалията – съчувствено рече Васил Доктора.

Сашко понечи да посегне отново към чинията със салама, но усети погледите върху себе си и ръката му увисна във въздуха.

Пешеходеца осъзна драмата му и побутна чинията към него.

- Вземи си. Тенчо, нарежи още салам.

Мезето си го носеха сами. „Свирката” беше кръчма от спартански тип и не предлагаше глезотии.

Тенчо ловко наряза половината колбас в друга чиния и я постави пред амбуланта. След кратко колебание остави до нея ножа, дъската за рязане и останалия салам.

- И как успя да го измъкнеш? – върна се на темата Захари.

Кирчо поизправи рамене. Следваше най-важната част.

- Когато се гледа мярка за неотклонение, адвокатите обикновено говорят едно и също – започна той. По време на стажа си се беше наслушал на еднаквите пледоарии.

- За да оставят някого в ареста, са необходими три условия. Първото е да са сигурни, че е извършил престъплението. Наричат го „обосновано предположение”. Доста разтегливо понятие - усмихна се той. – Второто: да няма опасност да се укрие, тоест да има постоянен адрес, работа, семейство. И третото – да няма вероятност да извърши ново престъпление.

Кирчо направи пауза, колкото да отпие глътка от водката си. Всички слушаха внимателно. Сашко гризеше настървено парче салам.

- Докато говорех, имах чувството, че съдията спи с отворени очи – продължи адвокатът. – И нищо чудно, повтарях като папагал същите думи, които бяха слушал стотици пъти. Бях стигнал дотам, че Сашко има жена и две деца. И тогава забих на съдията един железен аргумент, хрумнал ми в момента. Казах: „Господин съдия, на света няма по-сигурна мярка за неотклонение от собствената съпруга”.

Всички се засмяха. Пешеходеца – с половин уста.

- Абе... вярно си е. Но не винаги – почеса се по главата Васил Доктора.

- Е, нищо не може да е вярно завинаги – не се даде адвокатът.

- А този съдия женен ли е? – попита Захари.

Кирчо сви рамене. Беше правоспособен адвокат от два дни, тепърва щеше да изучава биографиите на магистратите.

- След като успях да го събудя, съдията се оттегли да решава. После остави в ареста останалите петима, освободи под гаранция само Сашко от Ямбол - тържествено приключи той. Вдигна чаша за наздравица.

- За първата спечелена битка в съда. Да печелиш и следващите! – пожела Доктора с вдигната чаша.

- Първата беше лесна. Да не забравяме все пак, че клиентът ми е невинен – скромно отвърна Кирчо.

- А ти сигурен ли си, че всичко е било точно така, както ти го разказва той – попита Захари, сочейки с глава към Сашко.

- Истинският адвокат винаги трябва да твърди: „Всеки е невинен до доказване на противното. А моят клиент – и след това” – отвърна Кирчо и се надигна от стола.

- Ще тръгваме. Сашко тази вечер ще спи у нас, защото вече няма рейс за Ямбол.

Доктора поклати глава неодобрително:

- Не можеш да прибираш всичките си клиенти вкъщи.

- Prior tempore, prioriure – отвърна нахакано Кирчо и преведе: - Първият във времето е пръв по право. Сашко ми е първият клиент. Да го оставя на улицата ли?

Главата на новоизлюпеният адвокат гъмжеше от латински сентенции и желание за борба със световната несправедливост. 

Сашко закопча якето си. Огледа се предпазливо, но всички бяха зяпнали адвоката му. Плъзна ръка по масата, прибра останалото парче салам и го мушна в джоба си.

Забеляза го само Пешеходеца.

Остана безмълвен. Когато човек навърши триста години, малко нещо в живота могат да го изненадат.

- Господа съдебни заседатели – прозвуча гласът на Тенчо, - затваряме!