- Здравейте, ние сме за интервюто... удобно ли е да започнем?
- Здравейте! Само че, аз не съм...
- Не се притеснявайте, камерата ще ви снима дискретно.
- Но аз не съм...
- Настанете се удобно. Ние сме професионалисти и ще отразим достойно вашата работа! И така, вие сте новият СЕО на фирмата, как се чувствате в тази си роля?
- Искам да ви благодаря за отделеното време и да се извиня, че ме заварвате тук, но аз не съм СЕО-то на фирмата, аз съм „мениджърът по хигиена“. Мета наоколо, нали ме разбирате, събирам боклука...
- Недейте да скромничите, господине, отпуснете се. Ние сме професионалисти. Какъв боклук, та тука е чисто, като в болнично отделение! Искате просто да се измъкнете от интервюто! Няма да стане, от Търново идваме чак.
- Виждам, че няма да ме оставите на мира :)
- Разбира се, че няма, ние сме професионалисти. От списание „Млад мениджър“ сме, от Великотърновския университет.
- Какви са ви въпросите? Изчакайте да си изплакна гъбата за почистване... сега забърсах праха по масата.
- Първият ни въпрос е – как се чувствате в новата си роля?
- Аз? С парцала и метлата ли? Ами... нова работа, нов късмет! Иновативен съм! Вижте, дори ходя с обувки, които събират власинки!
- Уау! Вие сте нашият човек! Иноватор, визионер! Ето, знаехме си, че ще се издадете и ще покажете истинското си аз!
- Но все пак аз съм „мениджър по чистотата“, а не „СЕО-то“, каквото и да означава това.
- Ние сме професионалисти, ще ви обясним! СЕО означава Chief Executive Officer, или Главен изпълнителен директор на дружеството, което представлявате. Разбира се, ще приемем, че сте и фен на чистотата, което е похвално. Разкажете ни за бъдещите си творчески планове? Как виждате фирмата след една, пет, а защо не и след 20 години?
- Виждам се пак с парцала. Бърша ли бърша. Мисля, че това ми е призванието - да „забърсвам“ това и онова. Ей, така, като видя някоя мръсотия и я забърсвам.
- Вие, г-н СЕО, все за парцала говорите. Но ние ви разбираме, това е иносказание. Вие се опитвате да ни обясните нещата, като използвате скрит и дълбок смисъл!
- Приемайте го, както искате. Не харесвам мръсотията.
- И ние не я харесваме, но нека минем по същество.
В този момент влиза истинският СЕО.
- Здравейте, кои сте вие и какво правите тук?, повишава тон.
- Разговаряме със СЕО-то на дружеството, господине.
- Но аз съм СЕО-то, не той. Той е... чистачката Пенка, ако мога така деликатно да се изразя. В случая, Пеньо парцала. Айде чисти там и изчезвай (обръща се към мен). С какво занимаваш хората?
- Мислят ме за Вас, господине, отговарям.
- Мислят те за СЕО? Ха-ха-ха. Е, нема такъв филм.
- Вижте, обажда се журналистът от списанието, СЕО-то е само един и ние вече го открихме. Това е момчето с гъбата. Вие не се месете!
- Аз съм СЕО-то! Мога да ви покажа личната си карта“, опъва се истинският СЕО.
- Не, не сте, коментира журналистът, вие сте просто един нахалник, който ни пречи да си свършим работата. Ние сме професионалисти!
- Охрана! Изведете тези хора навън!, заповядва истинският СЕО.
Охраната дърпа журналистите и ги избутва през вратата. СЕО-то сяда на стола и вика своята секретарка.
- Пиши... уволнявам Пеньо Парцала, уволнявам го!, крещи.
- Друго? – подава уточняващ въпрос секретарката.
- Другото е, че аз съм истинският СЕО. Егати тъпата история! Тея луди ли са, не виждат ли, че Пеньо е просто един чистач? Истинският СЕО разхожда ли се с гъба из офиса?
- Не знам, господине, вероятно не, свива устни секретарката.
- Не вероятно, а категорично „НЕ“. Ние сме висшият мениджмънт, а не някакви парцалоци.
- Не сте парцал, господине, не сте!
- Не ме наричай парцал и ти, че и теб ще уволня!
Секретарката излиза.
© Кристиан Ковачев Все права защищены