24 мар. 2023 г., 00:14

Говорим за промяна, да започнем тогава с литературата

730 8 4

Проблемът е, че в съвременна България, в областта на литературата и не само там, властва бившата комунистическа номенклатура и децата й. Те не позволяват на истинските таланти да получат подобаващо признание. Това решително трябва да се промени. Тези плевели трябва да бъдат изкоренени и захвърлени на бунището на историята, където им е мястото, а после да се направи тотална преоценка на всичко в областта на литературата създадено по времето на соца. Да остане само това, което има някаква стойност. А другарите с групово име Левчовци да бъдат сложени окончателно в музеите на тоталитаризма заедно с паметника на съветската армия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам, но вече това остарява като мен. Няма вече никакво основание днешната литературна нищета да се оправдава с комунизма. С автора съм по принцип, но тридесет и нещо години са достатъчни за някакъв слабоумен народ да узрее. А за народ, който се превъзнася да е на 1300 години (2/3 под робство), щеше да му е нужно по-малко. Сковани мозъци сме, това е. Какво общо имат паметниците на безпаметността - чужда или наша? Приобщение към безразсъдност ли е?
  • Благодаря, колеги по перо!

    1. Дани, казваш цялата истина, която от години бива потулвана. Чест ти прави!

    2. Краси /Майсторе/, има голяма доза истина в написаното от теб. Аз имах предвид, че не е извършена лустрация в областта на литературата. Издателствата се държат от бившата номенклатура и нейните наследници. Прост пример - изд.Захарий Стоянов се държи от Иван Гранитски - близък на Сергей Станишев и посткомунистическата върхушка. Тези хора издават предимно своите и техни протежета. Така не може и не трябва. Прав си, че Времето ще реши кое е стойностното, но червените не дават равен старт на пишещите, привелигироват своите, както беше преди 10 ноември 1989г. Докога ще търпим това безумие. Да не цитирам тук Ботев. На линка по-долу е и мнението на Милен Русков:

    https://www.ploshtadslaveikov.com/milen-ruskov-nov-vid-chengeta-okupirat/

    Не смятам, че то лесно може да бъде опровергано.

    3. Валентина, казахте истината! Мерси!
  • Не се самозалъгвайте , че в България е имало промяна! Нищо не се е случило, освен един театър! Нищо друго! Смениха се имена - това е всичко! Другото е...както си е било, само с разликата, че сега и икономическата и политическата власт е в тях!
  • Преди литературната критика беше профилирана от партийните директиви. Сега май няма критика. Няма авторитетна цялостна оценка и анализ на най-новата ни съвременна литература. Да речем, на БАН. Или има? Понякога ми се струва, че се лансира посредствеността и дори бездарието. А литература се създава много повече от преди. И част от нея е доста добра. Според мен. Кое е стойностното? Кой да каже? Може би далновидните автори са стойностните, надникващите в бъдещето, чиито творби са актуални след десетилетия, след векове. Времето ще оцени и отсее плявата. И бъдещите критици. Надявам се. Някога, преди 50-60г., лит. критик Минко Николов разпердушва младия поет Стефан Цанев. Сега Ст. Цанев е голям авторитет. А М. Николов дали някой си го спомня и чете анализите и оценките му.

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...