24 мар. 2023 г., 00:14

Говорим за промяна, да започнем тогава с литературата 

  Проза » Другие
444 7 6

Проблемът е, че в съвременна България, в областта на литературата и не само там, властва бившата комунистическа номенклатура и децата й. Те не позволяват на истинските таланти да получат подобаващо признание. Това решително трябва да се промени. Тези плевели трябва да бъдат изкоренени и захвърлени на бунището на историята, където им е мястото, а после да се направи тотална преоценка на всичко в областта на литературата създадено по времето на соца. Да остане само това, което има някаква стойност. А другарите с групово име Левчовци да бъдат сложени окончателно в музеите на тоталитаризма заедно с паметника на съветската армия!

 

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Господин Георгиев, моите уважения, но първо българите не се "превъзнасят", а са наистина народ не на 1300, а на доста повече години, поне на около 2000, ако не и повече. Второ тези 2/3 робски години не знам как точно ги сметнахте, но и това не е вярно нито математически, нито исторически.
  • Съжалявам, но вече това остарява като мен. Няма вече никакво основание днешната литературна нищета да се оправдава с комунизма. С автора съм по принцип, но тридесет и нещо години са достатъчни за някакъв слабоумен народ да узрее. А за народ, който се превъзнася да е на 1300 години (2/3 под робство), щеше да му е нужно по-малко. Сковани мозъци сме, това е. Какво общо имат паметниците на безпаметността - чужда или наша? Приобщение към безразсъдност ли е?
  • Благодаря, колеги по перо!

    1. Дани, казваш цялата истина, която от години бива потулвана. Чест ти прави!

    2. Краси /Майсторе/, има голяма доза истина в написаното от теб. Аз имах предвид, че не е извършена лустрация в областта на литературата. Издателствата се държат от бившата номенклатура и нейните наследници. Прост пример - изд.Захарий Стоянов се държи от Иван Гранитски - близък на Сергей Станишев и посткомунистическата върхушка. Тези хора издават предимно своите и техни протежета. Така не може и не трябва. Прав си, че Времето ще реши кое е стойностното, но червените не дават равен старт на пишещите, привелигироват своите, както беше преди 10 ноември 1989г. Докога ще търпим това безумие. Да не цитирам тук Ботев. На линка по-долу е и мнението на Милен Русков:

    https://www.ploshtadslaveikov.com/milen-ruskov-nov-vid-chengeta-okupirat/

    Не смятам, че то лесно може да бъде опровергано.

    3. Валентина, казахте истината! Мерси!
  • Не се самозалъгвайте , че в България е имало промяна! Нищо не се е случило, освен един театър! Нищо друго! Смениха се имена - това е всичко! Другото е...както си е било, само с разликата, че сега и икономическата и политическата власт е в тях!
  • Преди литературната критика беше профилирана от партийните директиви. Сега май няма критика. Няма авторитетна цялостна оценка и анализ на най-новата ни съвременна литература. Да речем, на БАН. Или има? Понякога ми се струва, че се лансира посредствеността и дори бездарието. А литература се създава много повече от преди. И част от нея е доста добра. Според мен. Кое е стойностното? Кой да каже? Може би далновидните автори са стойностните, надникващите в бъдещето, чиито творби са актуални след десетилетия, след векове. Времето ще оцени и отсее плявата. И бъдещите критици. Надявам се. Някога, преди 50-60г., лит. критик Минко Николов разпердушва младия поет Стефан Цанев. Сега Ст. Цанев е голям авторитет. А М. Николов дали някой си го спомня и чете анализите и оценките му.
  • Младене, асоциирах написаното с част от популярна на прехода песен..."промяна не може да има" . Кой ще направи тази преоценка? Проблемът е, че в съвременна България соц трегерите, ДС и децата им все още са окупирали ръководните постове на всички нива - в литературата, в изкуството, в институциите, в медиите. Некадърни плевели, които виреят заради липсата на смела гражданска позиция. Духът в хората е жив, но не и смел!
Предложения
: ??:??