28 июн. 2025 г., 13:46

Грегерия

300 1 2

 

Ние (човечеството) сме досущ като 5-6 годишно дете със скалпел в ръка, правещо принудителна аутопсия на майка си, за да докаже на баща си, че тя... не му е майка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюрхан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази грегерия е изключително силен и зловещ образ, наситен с философска и емоционална тежест.
    Сравнението на човечеството с дете, което не разбира последиците от действията си, но все пак извършва разрушителни и непоправими постъпки, е особено въздействащо. Скалпелът символизира науката, технологията или силата, която хората държат в ръцете си, без да осъзнават напълно отговорността, която тя изисква. А "майката" е самата природа, Земята — разрушавана под претекст за търсене на "истина", "напредък" или одобрение (в образа на "бащата" — може би символ на рационалността, бога, или патриархалната култура).
    Тази грегерия би могла да бъде интерпретирана като критика към:

    човешката надменност спрямо природата,

    дехуманизиращата страна на науката, лишена от етика,

    стремежа към абсолютна истина за сметка на състраданието.
  • Понякога е достатъчно само да прочета нещо, което изглежда парадоксално и досадно занимание на самотни "философи"...
    Особено, когато разбереш,че и "глупостта е безкрайна, като Вселената"!

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...