28.06.2025 г., 13:46

Грегерия

298 1 2

 

Ние (човечеството) сме досущ като 5-6 годишно дете със скалпел в ръка, правещо принудителна аутопсия на майка си, за да докаже на баща си, че тя... не му е майка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюрхан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази грегерия е изключително силен и зловещ образ, наситен с философска и емоционална тежест.
    Сравнението на човечеството с дете, което не разбира последиците от действията си, но все пак извършва разрушителни и непоправими постъпки, е особено въздействащо. Скалпелът символизира науката, технологията или силата, която хората държат в ръцете си, без да осъзнават напълно отговорността, която тя изисква. А "майката" е самата природа, Земята — разрушавана под претекст за търсене на "истина", "напредък" или одобрение (в образа на "бащата" — може би символ на рационалността, бога, или патриархалната култура).
    Тази грегерия би могла да бъде интерпретирана като критика към:

    човешката надменност спрямо природата,

    дехуманизиращата страна на науката, лишена от етика,

    стремежа към абсолютна истина за сметка на състраданието.
  • Понякога е достатъчно само да прочета нещо, което изглежда парадоксално и досадно занимание на самотни "философи"...
    Особено, когато разбереш,че и "глупостта е безкрайна, като Вселената"!

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...