Грешница

Грешница

Усмивката ѝ беше ослепителна като цъфнала роза през май. Очите ѝ като два зелени нефрита. Косите ѝ като гарванови пера. По-хубава от нея нямаше в цяло село. Когато говореше мед ѝ капеше от устата, все смешни неща разказваше и всички се заливаха от смях. Беше с добро сърце. Само едно не ѝ беше хубаво - грешница беше, блудницата на селото. За три ракии и вечеря в кръчмата, всеки можеше да я има за една нощ. Беше минала трийсетте. Беше неомъжена. Вечер в кръчмата пиеше наравно с мъжете.

Работеше като чистачка в училището. След като мина работния ден, тя се прибра у дома, погледа малко телевизия и реши да не ходи в кръчмата. Очите я боляха. Легна си рано и заспа моментално. През нощта се събуди за да пие вода. Светна лампата и отвори очи, но не виждаше нищо. Уплаши се до смърт, не знаеше какво да прави. Легна и се опита да заспи, но мислите я подлудяваха. С много мъка заспа. Засънува странен сън. Видя жена облечена цялата в бяло, която я успокои, че очите ѝ ще се оправят. Трябваше само да отиде до близкия манастир, където има аязмо с лековита вода за очите. После жената ѝ каза, че ще я дари със сила, за да лекува хората с ръцете си, само трябва да почита Бог.

Станка, така се казваше тя, стана и се прекръсти, не беше много вярваща, но беше сигурна, че е сънувала светица. Пипнешком се облече и излезе от стаята. Беше неделя и баща ѝ не беше на работа. Разказа му какво ѝ се е случило и двамата отидоха до манастира. Станка цял месец не излиза от вкъщи, миеше очите си с лековита вода и постепенно прогледна.

Направи дарение на манастира. Стана вярваща и започна да води праведен живот. Вече не стъпваше в кръчмата. Всяка седмица ходеше на църква.

Една нощ отново сънува светицата. Тя ѝ каза да иде в съседската къща и да излекува момичето, което живее там. Момичето беше на дванайсет години и за него се грижеше баба му. Родителите му се бяха запилели някъде по чужбина, но редовно пращаха пари.

Сутринта Станка стана и право там.

– За какво си дошла – неодобрително я изгледа бабата.

- За Елка идвам, бабо Стойне, сън сънувах… че мога да излекувам главоболието ѝ.

- Аз на такива като теб, не давам внучка си.

- Друг човек съм вече, бабо Стойне… - каза Станка и ѝ разказа сънищата си.

Бабата помисли малко и я пусна да влезе в къщата. Лекарите бяха безсилни, пък с божията помощ можеше момичето да оздравее. Елка имаше някакво странно главоболие и постоянно пиеше лекарства, които я успокояваха само докато действа хапчето.

Станка изобщо не знаеше какво да прави с детето. Сложи си ръцете на главата му, както беше гледала други лечители да правят и изчака момичето да почувства нещо. Така минаха няколко часа. Детето изведнъж се усмихна и каза, че главоболието е минало.

Станка се прибра вкъщи и запали свещ пред иконите и благодари на светците и на Бог.
Скоро новината, че Станка може да лекува се разчу из цялото село. Започнаха да идват хора при нея и тя не връщаше никого. Постепенно разбра какви болести може да лекува.

Един ден при нея дойде млад, хубав мъж, на нейните години и водеше малко момченце с него.

- Дето е глухо…Ако го излекуваш…нова църква ще изградя в селото – каза той.

Станка не каза нищо. Сложи ръцете си на ушите на момченцето и зашепна молитви. И излекува детето.
Мъжът, както беше обещал започна да гради църква в селото и всеки ден наминаваше да види Станка. На третия месец ѝ предложи да му стане жена. Тя се съгласи. Омъжиха се и заживяха честити.