Сара стоеше вцепенена и не възприемаше нищо освен разкритата се пред нея гледка. Усети как някой я хвана за подмишниците и я вдигна. Не се съпротиви. Очите ѝ натежаха, а след няколко секунди и главата ѝ клюмна. Ричард преметна тялото на дъщеря си през рамо и се запъти към стаята ѝ.
*****
Сара се събуди и загледа познатия ѝ до болка таван. Още се опитваше да асимилира видяното, не ѝ се вярваше, че може да е истина. Постепенно истината започна да пропива в съзнанието ѝ. Обхванаха я скръб, ужас и… гняв. Беше съкрушена, ужасена от жестокостта, гневна… но не знаеше защо. Емоциите ѝ започнаха да я обващат и объркват, сякаш се бореха една с друга. Имаше чувството, че ще полудее.
Сара стана и започна да обикаля стаята в опит да се успокои. Не можеше да се спре на едно място, започваше да плаче, спираше, започваше да рита и събаря неща в стаята си, спираше, вцепеняваше се от страх… И така в кръгове, отново и отново, и отново, и отново, и…
-Сара!- извика баща ѝ, влязъл току-що в стаята ѝ, като я ...