29 апр. 2009 г., 21:21

Грешно "Приятелство" 

  Проза » Другие
1321 0 3
6 мин за четене

Грешно „Приятелство”
Живота е като кадрите на филмова лента. Хората са актьорите, които правят сюжета. Всеки играе различна роля във „филма”. А каква е твоята роля? Това избираш ти. Избираш приятели. Работа. Дом. Избираш кой филм да гледаш късно вечер. Избираш каква музика да звучи на компютъра ти. Избираш дрехите, с които ще се облечеш на следващия ден. Избираш коя книга да вземеш от рафта в книжарницата, за да си я купиш. Избираш каква кола да караш. Избираш прическата си. Грима. Дори домашния любимец. Но какво става, когато избереш…Да не избираш живота? 
В един момент вървиш по улиците с ръце в джобовете. Виждаш как лицата и силуетите на хората се разминават около теб сякаш кадъра се размазва. Колите се движат по голямото, сиво шосе, а шумът почти не достига до ушите ти. Живота тече на бързи обороти, не чака никого. Не щади никого. Но за теб сякаш времето е спряло. Не знаеш накъде да тръгнеш, защото нямаш нито посока, нито цел. Не можеш да направиш крачка напред, защото краката ти сякаш не те слушат. Не знаеш какво ще стане утре, защото просто за теб може да няма утре. Защото ти живееш за момента. За деня. За удоволствието. За дозата. 
Червената светлина от светофара на живота изведнъж светва пред теб. Спри! Виждаш ли я? Спри! Чуваш ли? Спри! 
В следващия момент се намираш в празна стая. Стоиш сам. Сам, забравен, изоставен. Компания ти правят мрака и единствения останал верен приятел – хероина. Ти избра неговото приятелство. Ти протегна ръка. И сгреши.
Погледът ти блуждае някъде, взиращ се в нищото. Празен поглед, без искрицата на живота в него. Сълзите ти се стичат бавно по страните ти. Бавно и безмълвно. Сега няма кой да ти помогне. Няма кой да ти подаде ръка. Сам си. Сам се забърка в това. Сам трябва да се измъкнеш. Да се изправиш на крака. Да поправиш грешката си. Все още има време! Помисли!
Виждаш ли как съзнанието ти си играе с теб самия? Лицата на близките ти хора изникват пред очите ти. Родителите, на които обърна гръб; приятелите, които изостави – това е най-голямата цена, която трябваше да платиш в името на приятелството на г-н Хероина. 
Ами Тя? Помниш ли нейните дълги, черни, вълнообразни коси? Помниш ли устните ѝ, искрящите ѝ, изумруденозелени очи? Гладката ѝ кожа, нежния ѝ глас? Помниш ли момичето, което те научи да обичаш. Любовта, която забрави? Любовта, която плати за твоята вина. Това беше просто един грешен избор, преобърнал живота на толкова много хора. И най-вече твоя. Но и двамата знаем, че трябва да си го върнеш, нали?! 
Червената лампа на светофара светва отново. Спри! Не посягай пак! Спри! Това е твоя живот, изживей го! Спри! За теб все още има шанс, все още има надежда! Бори се! Победи…
Спаси се! В името на семейството и приятелите си. В името на любовта. Спаси се…
В името на мечтите. Знаеш за какво говоря, нали? Помниш всички мечти, които погуби! Плановете за голямата сцена, радостта от успеха, усилията, полагани в продължение на толкова много години. И изведнъж всичко рухна! Разруши се! Хероина разби бъдещето ти. Но ти ще го събереш на ново, нали? Парченце по парченце. Спомен по спомен. Мечтите ти умряха, но ти можеш да ги възстановиш както феникса възкръсва от пепелта. И ще дойдат нови, още по-големи. Осъществи ги!
Ти избра своя път. И сега вървиш по него. Поправи грешката си! Върни се обратно. Там все още има някой, който те чака. Там, в началото на пътя, по който вървиш сега. Там, в дома ти. Върни се!
А белезите…Виждаш ги, нали? Ръцете ти дълго ще помнят грешката. Това са белези, които не можеш да заличиш. Които ще оставят следа в душата ти завинаги. 
Усещаш болката. Сякаш вътре в теб гори огън и изгаря клетка по клетка, тъкан по тъкан, твоето тяло. Секунда след секунда твоята душа. Това е отровата на хероина. Изгаря те. Нещо в теб крещи. Крещи от болка. Не се отказвай, защото след всяка глътка въздух живота си отива малко по малко от тялото ти. Задръж го! Не се предавай, винаги има защо да продължиш! Направи избора си. Правилния избор! Време е вече да тръгнеш по правилния път! Знаеш, че все още не е късно, за да се измъкнеш от капана на хероина. Просто трябва да го поискаш. Пожелай го!
И всичко това се повтаря в един затворен кръг. Дните минават, ходът на времето продължава, а ти сякаш стоиш на едно място. Червената светлина на светофара не спира да свети ярко. Спри! Спри! Спри! Това не е пътя, по който искаш да продължиш. 
Имаш чувството, че сякаш си в затвор. Затвор, който не е изграден от бетон, тухли, камък и желязо. Затвора е вътре в теб, ти сам се затвори в него. И в същото време си отново в същата празна стая. Празна като душата ти! Осъзнай се докато не е станало прекалено късно! Спри! 
Чуваш в главата си вой. Ръмжане. Лай на кучета – приятели, които допусна до себе си по погрешка. Те дебнат. Стаени в мрака на нощта, просто чакат да те нападнат. И да те разкъсат. Така както те разкъсва и хероина. Сега разбираш ли? Загърби истинските си приятели, за да се събереш с тези отрепки, тези ПСЕТА! Осъзнаваш ли какво направи?! 
А кръгът се стеснява. Не можеш да дишаш. Кръгът се стеснява. Чуваш тишината, виждаш мрака, усещаш самотата, болката. Разбираш разочарованието, което си предизвикал у всички онези, които имаха надежди и планове за теб и бъдещето ти. А твоят избор разруши всичко до основи. Воят на кучетата се засилва. Примката около врата ти се стяга със скорострелна бързина. Кръгът се стеснява. 
Протягаш ръка към единствения верен приятел. Единствената ти останала надежда да потиснеш болката. Но изведнъж червената лампа светва отново! Спри! Осъзнай се! Недей! Спри! Живота иска да се бориш! 
Ще получиш своя шанс. Знаеш къде можеш да намериш помощ, за да се измъкнеш от лапите на хероина. Знаеш къде можеш да получиш безусловна подкрепа. Знаеш, че семейството ти те чака да се върнеш. Те все още вярват, че някой ден ще се вразумиш. Те са готови да ти помогнат. Да те посрещнат. Да те спасят. Достатъчно е само да се върнеш по обратния път. Да направиш верния избор. Спаси се. Ти можеш.
 Загърби миналото си. Отвори нова страница. Започни на чисто. Остави хероина зад гърба си и никога повече не се обръщай през рамо. Забрави го! Отправи погледа си напред. Виж светлината на бъдещето, на утрешния ден. Постави си цел в живота! Постигни я! Изгради си нови планове. Започни да мечтаеш както преди. Роди се отново! 
Не забравяй, ти можеш. Стига да искаш. Стига да повярваш. Пожелай го! Вярвай го! Откажи се от наркотиците, виж колко е по-добре без хероина. Опознай и красивата страна на живота. Намери твоето момиче в света! Намери любовта! Заключи миналото дълбоко в спомените си с катинар и никога не го отключвай! Започни да живееш на ново. Радвай се на живота! Усмихни се на слънцето! На вятъра, който се блъска леко в лицето ти докато вървиш надолу по улицата. Радвай се на деня! На светлината и на утрешния ден. Защото това е най-хубавото, което можеш да имаш. Намери сили и напред продължи!
Да, наистина живота е като филм. Обаче между тях има една разлика. Филма винаги можеш да го върнеш кадър, два или три назад. Живота не можеш. Няма копче, което да връща събитията. Той винаги ще се движи само и единствено в една посока – напред. Следвай го! Това е твоя филм. А каква роля ще играеш…Зависи само от теб.
Защото всеки има право да избира. Избери утре. Избери бъдещето. Избери живота. 


© Момиче Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??