Катастрофата изглеждаше доста странна, поне на пръв поглед. Прав, пуст път, чист асфалт, хубаво време, а малката тойота някак си бе успяла да се забие в крайпътно дърво. Може би някой бе засякъл колата, а после бе избягал. Това изглеждаше най-логично. Или пък шофьорът бе употребил алкохол?
Водачът на катафалката веднага отби и излезе. По всичко личеше, че катастрофата е станала преди минути и „честта” да помогне се пада именно на него. Сърцето му блъскаше в гърдите, преди не се бе озовавал в подобна ситуация, но бе готов да направи каквото е по силите му, за да помогне на пострадалите.
Предната част на тойотата бе така нагъната, че сравнението с хармоника бе напълно уместно. Но това, което го стресна бе фактът, че пред разкривената врата на шофьора виси ръка с извити като нокти на орел пръсти. От разбитото странично стъкло стърчеше глава, явно на жена, защото косата, която се бе заплела в остатъците от рамката на вратата, бе дълга, перленоруса на цвят.
Мъжът се приближи и извади мобилн ...