Гъбката
Знаете какъв е летният дъжд, завалява и спира изведнъж.
Бяха паднали първите капки. Листата на дърветата зашумяха. Една мравка търкаляше пред себе си зрънце и си мърмореше:
- Трябва да се подслоня някъде. Ще загина от този дъжд.
Спря се и видя гъбката.
- Може ли, гъбке, да се мушна под чадърчето ти?
- Ако виждаш, че има място, заповядай. Преди малко се показах навън. Даже не знаех, че имам чадърче.
- А аз мога ли да дойда? - каза умолително някой. Беше малка калинка.
- Ако има място, моля- покани и нея гъбката.
- Добре, че видях къде се мушна калинката. Идвам при вас - претърколи се едно бръмбърче.
- Ей вие, толкова ли много място има под чадърчето ми? Ако има, да повикам и пеперудката, кацнала под едно листо.
- Има място, има. И като ли че става все повече и по-голямо.
Пеперудката сви крилца до мравката, калинката и бръмбърчето. Капчици вода падаха. Изкъпаха гъбката и спряха. Дъждът преваля.
- Много малка гъбка, а колко много душички спаси от дъжда - каза мравката, като буташе зрънцето си.
- Малка ли съм? Я ме погледнете. Малка ли съм? Ние, гъбките, растем от дъжда. Радвам се, че ви помогнах. Ако завали, пак заповядайте. Беше ми приятно.
- Благодарим ти, гъбке. Довиждане...
Всички поеха по своя път. Беше блеснало слънцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Харита Колева Все права защищены
