Той се роди така, както светът се ражда за нов ден, когато слънцето се изкачва със своята каляска на небесния свод. Той се роди така, както се раждат растенията след продължителна суша, когато пада блаженият дъжд. Той се роди, за да научи света да гледа със сърцето си. Защото той беше добротата, любовта, вярата в чудеса. Той се роди, когато зимата напускаше земята и хората приветстваха пролетта. Един инцидент го остави белязан за цял живот. Един пожар, който уби цялото му семейство, а него остави жив и осакатен, за да страда нежелан на този свят. След нещастието всички започнаха да го наричат Гърбушко и с течение на времето дори и той забрави истинското си име. Той беше една прекрасна душа, скрита в уродлива обвивка. Но хората забелязваха само обвивката, защото гледаха с очите си и виждаха само очевидното. А Гърбушко беше само едно невръстно дете, загубило най – скъпите си хора. Сега той се нуждаеше най–много от обич, разбиране, утеха. В очите му все още гореше един необясним пламък, к ...