10.
- Виж! – възкликна Филипа. – Заградено е!
Беше вярно. Цялото протежение на дългата алея, точеща се покрай Лонг Бийч, беше опасано с червени полицейски ленти. Здрачът се спускаше над плажа и превръщаше пясъка в сива каменна пустиня. Тъмните вълни се блъскаха яростно в брега, оставяйки гигантски обли следи, напръскани със сребриста пяна.
Антъни се скри обратно зад стената на плажното ресторантче. То, както и всички други заведения наоколо, които обикновено шумяха от народ, сега бе затворено, от съображения за сигурност. По булеварда, който току-що бяха пресекли, минаха едва две коли. Странна, неестествена тишина тегнеше над градчето, сякаш не бе истинско, а декор за филм, изоставен след финалните снимки.
- Искам да видя – прошепна Антъни.
- Да се връщаме, моля те – примоли се Филипа. Носеше дълъг зелен сукман със щамповани маргаритки. Когато вдигна ръце, за да ги скръсти пред гърдите си, гривните на лявата ѝ китка издрънчаха.
- Искам да видя колко е голямо – настоя Антъни.
- Нещо не ...