Хирургът-част Втора

   А той, хирургът винаги е бил до мен, без да подозирам,без да усетя скалпела на въздействието му!

   Все повече променян,търсех жадно заниманията на себеподобните. Отделните думи логично свързвах в непрестанни въпроси към себе си;и след като не успявах да открия отговора-търсех загадката при другите.Баща

ми стана най-желаният "събеседник по желание".

   Обикновено задавах въпроси за които не бях дорасъл да разбера;и татко все отлагаше отговора докато порасна,но вече не ги задавах повторно, защото хирургът ме подготвяше и отговорите намирах сам.

   През лятото ходихме с татко на лов и за риба.И двете неща извикваха у мен въпросът:защо?

   Защо хората със страстна жестокост преследват и убиват беззащитните птици и животни?Защо рибата е безмълвна и никого не обижда, а ние я пържим в ада на тигана?(Нали баба при молитвите си сутрин,пред вечно горящото  кандило преди да изрече "Амин!"казваше:"Защото, Господи,безбожниците,които не ти повярваха,тук на Земята, вече са пътници за ада!"...

   В детската градина ми беше скучно.Всеки ден да спиш по два часа след обяд, защото нали денят идва за игри и всичко друго, а нощта е за умората почивка.

   На есен станах ученик и разбрах, че трябва да стоя по няколко часа неподвижен, да уча "Аз-буки"  и смятане...Доста досадна работа на която започнах да свиквам бавно,бавно...

   Интересни бяха междучасията,разходките в парка,особено през зимата!Всичко в бяло:дърветата притихнали,с малки блестящи звездици по клоните, подобно на заспали ледени красавици,които изсипваха небесния си дар върху учудените възклицания  на училищните немирници.

   Няколкото часа в седмицата по физкултура,пеене и трудово обучение, когато се учехме да правим къщички за птиците,очаквах с видим интерес...

   Хирургът работеше със страстта на ваятел.

   Хирургът правеше изкуство,неподозирано от мен и аз се променях под въздействието му.Няколко пъти се усъмних,че има нещо около мен, когато споменът от детството ме връщаше по пътя който бях оставил зад себе си, но...

   Класът ни се състоеше от момчета и още толкова момичета.В селското ни училище в Роза от първи до осми клас имаше по две паралелки,т.е. общо шестнадесет паралелки и понеже не достигаха учебните помещения,учехме на две смени.А в днешните времена закриват села,училища,поради миграцията на хора и птици...

   Докато бяхме в началните класове,играехме-момчетата на нашите игри,момичета на техните кукли.По-нататък игрите станаха взаимни, за да дойдат класовете за които мечтаехме преди това-най-големите!

   Хирургът си знаеше работата-влюбих се.

Разбира се, в момиче от нашата паралелка на Осми "А".

   Дядовци и баби заговорнически се споглеждаха и шушукаха с пламнали от спомени за младостта си очи!

   Току някоя възрастна комшийка ще сподели:"Мариии,целували са в киното на тъмно посред бял ден!Ние едно време:в селото един път в месеца идваше кино и в плевнята на Йорго Мушката,щом видехме на белия чаршаф,дето разперваха за екран да иде срещу ни влак се свивахме до баща и майка, че да не ни сгази..."

   А сега, ще рече бабата от другата съседна къща:"Всичка я Мара втасала!,че да ме води мама на кино! Нали при трима батковци,пък аз изтърсак,че да хукна по вечеринки и циркаджилъци!Нали знаеш,че като замомях и мама се спомина,а трябваше и къщата да въртя!"

   Първата и несподелена любов!Тя ме държеше буден през нощта, за да дочакам с нетърпение утрото,мигът на срещата в училището...

    Несподеленото ме затвори в черупката на самотата-направи ме тягостен,но аз открих друга любов.Любовта ми към коженото кълбо тичаше след него,заедно с мен и правеше живота в отбора ни изпълнен със спортни мечти!

Следва продължение