А той, хирургът винаги е бил до мен, без да подозирам,без да усетя скалпела на въздействието му!
Все повече променян,търсех жадно заниманията на себеподобните. Отделните думи логично свързвах в непрестанни въпроси към себе си;и след като не успявах да открия отговора-търсех загадката при другите.Баща
ми стана най-желаният "събеседник по желание".
Обикновено задавах въпроси за които не бях дорасъл да разбера;и татко все отлагаше отговора докато порасна,но вече не ги задавах повторно, защото хирургът ме подготвяше и отговорите намирах сам.
През лятото ходихме с татко на лов и за риба.И двете неща извикваха у мен въпросът:защо?
Защо хората със страстна жестокост преследват и убиват беззащитните птици и животни?Защо рибата е безмълвна и никого не обижда, а ние я пържим в ада на тигана?(Нали баба при молитвите си сутрин,пред вечно горящото кандило преди да изрече "Амин!"казваше:"Защото, Господи,безбожниците,които не ти повярваха,тук на Земята, вече са пътници за ада!"...
В детската градина ...