ХЛАПЕТО
                                                  (синопсис за кратък филм)

    Бистрата, буйна, игрива и непокорна планинска река Черна Места весело подскача от камък на камък и бърза към топлите вълни-прегръдки на Егейско море. Около нея лъкатуши и кръшно се извива малка горска пътечка. Като палаво хлапе пътечката прескача реката от време на време, но послушна се прибира по моста в малкия градец Якоруда.
    По пътеката, приведен под товара на раменете си, пристъпва Тането. Тридесет и осемгодишен православен християнин, нисък, като побит в земята кол е, но е здрав със силни мишци и ръце. Тането носи на раменете си вакло агне. Бавно крачи по познатата пътечка и уверено слиза към града. Нозете на агнето са завързани с връв.
    Ранна пролет е и Черна Места е в силата си. Тя бучи, пеняви се, блъска се в обраслия с ниски дървета скат на Родопа планина, но победена се завръща в руслото си. Рила се вижда в далечината зад малката котловина, грижливо обработена и засадена със зеленчуци и овощни градини.
    На моста върху цедилка с наръч дърва седи баба Сайде и гризе коричка хляб. Тането минава покрай нея и я поздравява. Баба Сайде го благославя на архаичен турски език, връзва цедилката на гърба си и тръгва подир него.
    Първите къщи на града вече се забелязват. От двора на една от тях се чува как някой цепи дърва. Мъж на годините на Тането замахва с брадвата. Ударите му се сипят безмилостно върху суровите дъбици. Цепениците се разбиват с трясък върху стар жилав пън. Около пъна се търкалят нацепените дърва в безпорядък.
    Тането бутва дървената вратичка влиза в двора и отива при нацепените дърва. Той сваля от раменете си агнето и го поставя в краката на Салих. Салих сега, а по-рано Стефан познава Тането от има-няма година, от както се заселват с булката в градчето и отваря обущарска работилница. Двамата се спогаждат добре, помагат си един другиму. Налага се Салих да му услужи с пари и сега Тането идва на свой ред да му ги върне, а ваклото агне е за файда - благодарност.
    Докато пият кафе и ядат локум, Салих научава от Тането, че обущарницата не върви и че подстрекаван от булката си, от утре ще да си дири късмета в областния голям град. Тането става да си върви, но преди това се прегръщат със Салих за сбогом.
    Салих сяда на жилавия пън, запалва цигара и дълго гледа в гръб отдалечаващия се Тане. От къщата изскоква десетина годишното хлапе Реджеп - син на Салих. Детето иска и то като мъж да цепи дърва. Салих го привиква и му прошепва нещо на ухото. Реджеп се смее и поклаща глава в знак на съгласие.
    От минарето на новоремонтирана джамия ходжата призовава правоверните за вечерна молитва. Един подир друг мъжете се събуват, но преди да влязат в джамията си подреждат обущата отстрани. Вратата на джамията се затваря.
    Появява се Реджеп с малка брадвичка в ръка и с цепеница в другата. Докато
мъжете се молят вътре,  отвън пред джамията хлапето нарязва всичките обущата  върху цепеницата. То не пощадява дори и бащините обуща.
    Сутринта на другия ден Тането прибира обущарските си инструменти и
се готви да затворя работилницата. Дочува говор и се обръща. Към него прииждат мъжете от джамията. Всеки от тях му носи по един чифт срязани обуща за поправка. Последен остава и му подава обущата си Салих. Тането е трогнат, а очите му са пълни със сълзи.

СО03052014ПЙ