Хотел „Черен Прилеп”. Кой акъл ме накара да отида на почивка и да отседна там? Ами не знам, може би Господ си бе направил майтап с мен? Знам, че обича майтапите. Не ме питайте откъде, просто знам. Намира ги за поучителни. Само не разбрах какво му е поучителното в моята история. Да не съм любопитен? Ами то това е невъзможно. Ровя си аз в нета и търся къде да отида на почивка. Накрая реших, че ще се ходи на море. Като си затворех очите и си представих галещите ме вълни, въпросът беше решен. Започнах да се ровя за изгодни оферти с всички екстри. Ровя се - цените не ми харесваха, никак. Промених търсенето и продължих да изучавам необятните дерби на Гугъл-пространството. Тогава попаднах на това странно име. „Хотел Черен Прилеп”.

  Елате, за да опитате от тъмната тръпка на морето он инклузив за половината от цените, които срещнах до момента. Сигурно имаше уловка. Винаги имаше. От хотела обаче бяха оставили снимки. Хотелът бе в някакъв готически стил. Над входа бе закачен един голям черен прилеп, около двуметров. Стаите бяха страхотни, естествено гарнирани в тъмносиньо, черно или лилаво. Таванът не бе сниман поради някаква причина. Витаеше някаква мрачна тайнственост. Морето бе на двеста метра от там и бе снимано бурно точно както най-много го обичах. Чадърите и шезлонгите на плажа, които влизаха в цената бяха черни на тъмнолилави петна. Едва ли при мен щеше да има вълни, но все пак ми хареса идеята им. Пиколото както и човекът на рецепцията приличаха на извадени от семейство Адамс. С черен грим и мрачно излъчване. Бях  металист от малък, даже си пуснах дълга коса, кефеше ме този стил. Взех телефона им. Не обичах да правя резервация по интернет. Набрах цифрите и зачаках. Сигналът "свободно" се проточи близо минута. Ухилих се, да не би този хотел да работи само през нощта?

  - Хотел „Черен прилеп”, какво обичате?

  Гласът бе смразяващ. Потръпнах леко преди да отговоря. От него лъхаше на обреченост и невъзможност. Лъхаше на липса на желание за живот. Отърсих се от самоубийствените мисли и :

  - Бих желал да запазя единична стая.

  - При нас няма други, господине.

  Това ме учуди, но не задълбах, а може би трябваше.

  - Добре, една стая за седмица от 23-ти август.

  - Разбира се, а какъв да бъде интериорът?

  - Не ви разбрах?

  - Цветът на стаята, господине.

  - Ааа, ами нека е черна.

  Аз си падах по класиката. По-късно осъзнах грешката си, но тогава бе късно.

  - Елате привечер след 21 часа, тогава приемаме гостите на хотела.

Усмихнах се, нямаше проблем щях да се разходя из града междувременно а багажа щях да го оставя на съхранение.

  Точно в девет влязох през главните порти и се огледах. Вътре бе мрачно, но в добрият смисъл на думата. Осветлението бе приглушено в тъмносиньо. Харесваше ми тук. Не обичах силното осветление. Приближих се до черното бюро на рецепцията, декорирано също с черен прилеп. Изглеждаше съвсем като истински.

  - Какво желаете?

  Беше гробовният глас, който чух по телефона. Или добре играеше ролята си или просто си бе такъв. Лицето му бе изпито, с черен грим, който задълбочаваше правилно разположената костна структура на черепа му.

  Усмихнах се:

  - Имам запазена стая.

  Продиктувах името си.

  - Да, за вас е стая 66 на шестия етаж. И, господине, моля ви, тук имаме правило, не се усмихвайте на персонала.

  Това бе странно. Пиколото дойде и натовари багажа ми. Качихме се в мрачния асансьор и аз се замислих, дали нещо не бе наред тук? Пиколото ме гледаше така сякаш съм му убил патиците, които е отгледал с много любов. Е добре нямаше да им се усмихвам. Изгледах го и аз по същия начин. Бе облечен в черно кепе, черен костюм и панталон с тъмносини ревери. Вкара багажа ми в стаята и изкара количката без да се спре за бакшиш, без дори да каже нещо. Е, като си в Рим, правиш като римляните, нали? Разопаковах багажа и го подредих по шкафовете и гардеробите. В гардероба имаше костюм, изгладен и сгънат, в черен цвят, разбира се. В него имаше сгъната бележка със сини букви на черен фон. Май тук прекаляваха с мрачното настроение. В бележката се споменаваше, че това трябва да нося в ресторанта на хотела. Въздъхнах. Ето я уловката, даже бяха няколко. Май тук не бе място за забавления а за депресиране и отчаяние. Включих телевизора. Имаше само един местен канал с депресираща музика, която буквално ти бъркаше в нервите и те караше да си мислиш само за смъртта и колко прекрасна алтернатива е тя. Изключих. Прегледах уредбата и музиката която се предлагаше. Ами същото. Пуснах си една по приемлива група, която бе три идеи по малко депресираща и се замислих. Дали щях да се забавлявам тук? Погледнах към тавана и изревах. На тавана имаше прилепи, големи прилепи, които сякаш ме наблюдаваха. Мамка му. Набрах телефона на рецепцията.

  - Какво обичате?

  - Абе к`ви са тия прилепи, бе? - изкрещях аз.

  - Господине?

  - На тавана ми има прилепи, сигурно са стотици.

  - Ами вие какво очаквахте, пише го в брошурата със ситен шрифт най-отдолу.

  Погледнах брошурата, която бях разпечатал. И наистина - имаше го. Вината си бе моя.

  - Господине, не можете да напуснете хотела, преди определения срок и сте длъжен да изпълнявате порядките тук, подписахте договор, когато сложихте подписа си за стаята.

  Тоя да не беше и четец на мисли, по-дяволите. Бях се прецакал.

  - А сега се върнете в леглото, докато не ви повикаме за плаж след малко.

  - След малко ли?

  - Тук се плажува през нощта.

  Затворих телефона, имаше логика - снимката на плажа и бурното море бе нощна.

  В какво се забърках? Един от прилепите се отлепи от тавана и забелязах, че имаше специални приспособления, които им позволяваха на висят през нощта. Животинката се разлетя из стаята и кацна най-нахално на корема ми. Телефонът иззвъня. Бавно го вдигнах. Бях се парализирал от страх. Той се разхождаше бавно по корема ми сякаш го изучаваше.

  - Забравих да ви спомена. Прилепите не са опасни, не се хранят с хора, но не правете резки движения, защото всеки момент ще се събудят, а като се изнервят, хапят, но това да не ви притеснява, ваксинирани са против всички известни болести.

  Не каза нищо, просто бавно затворих телефона. Животинката литна и излитна през прозореца. Нощта бе топла, духаше лек бриз от океана. Скоро го последваха няколко събратя прилепи.

  Телефонът иззвъня.

  - Моля, заповядайте на закуска на плажа.

  Въздъхнах и облякох банските ми, за мой късмет бяха черни.

  Слязох и се запътих към плажа. Пред чадърите имаше шведска маса. Имаше всичко. Налях си една кола и отхапах филия, намазана с боровинков конфитюр.

Зачудих се дали това не бе място, където човек идваше да се самоубие? Имаше още няколко гости на хотела. Една готическа мацка с черен бански на миниатюрни усмихващи се черепчета. Косата и бе черно, синьо, лилава, но тялото и си го биваше. Останалите не ми привлякоха вниманието. Тя също си наля кола и взе същата закуска като мен. Изгледа ме мрачно и седна през един шезлонг от мен. Беше почнало да ми писва от глупости. Бях дошъл да се забавлявам, по дяволите. Станах и се приближих до водата. Натопих крака си. Беше топла. Гмурнах се, удряйки леко главата си. Беше доста плитко. Заплувах навътре. Когато вдигнах очи, плажът бе останал в далечината. Зачудих се дали да не го пратя по дяволите и да доплувам до светлините отсреща - май бяха на някакъв хотел с името "Лебед". Тогава видях как над мен се стрелкат прилепи. Май нямаше да ми разрешат да стигна до там. Бавно заплувах до плажа чувайки звуците на прилепите зад мен. Излязох и седнах на шезлонга си. Мацката с черният бански ме наблюдаваше без да показва обаче никаква емоция. Май тук емоциите бяха табу. Изпсувах силно и взех кърпата си да се изтрия от водата. Подейства ми освежаващо къпането. Реших - какво пък - и се запътих към мацката.

  - Приятно ми е, аз съм Сашо и съм дошъл да се забавлявам тук.

  - Аз съм Никоя и съм дошла да се самоубия тук.

  Изгледах я втрещено.

  - И защо? - изтърва ми се от устата.

  - Защото нищо няма значение. Коя съм аз, кой си ти, какъв е смисълът, няма любов, няма нищо смисъл.

  Брътвежите и ме уплашиха. Къде бях попаднал?

  Огледах се всички се занимаваха само със себе си. Колко ли от тях бяха самоубийци?

  - И сте дошла тук?

  - Не знаехте ли? Тук се предлага набор от готини начини за сомоубиване?

  - Няма да го направите.

  - Защо?

  В погледа и за пръв път се четеше интерес. Е все пак това бе някаква емоция напредък.

  - Защото сте красива и аз...

  - Красотата няма значение, нищо няма значение. Не разбирате ли? Замислете се. Всички умираме, не е ли хубаво ние да изберем смъртта си, така е по-забавно и може би единственото забавно нещо в живота ни. А вие какво, не довършихте мисълта си?

  - Аз ви обичам.

  - Вие? Едва ли. Сега ме видяхте. Освен това обичта е безсмислена и болезнена. Болката също е забавна, но какъв е смисълът?

  Това момиче започваше и на мен да влияе до такава степен, че и на мен самоубийството ми се стори добра алтернатива. По дяволите, аз не съм идиот с промито съзнание. Обаче обстановката предразполагаше към това. Всичко към нея. Сигурно тя си мислеше и че прилепите нямат значение. Господи! Ако забавлението ми включваше да спасявам луди мацки от самоубийство, така да бъде.

  - Какви са възможностите?

  - За какво?

  - За самоубийство?

  - А, и вие ли имате интерес?

  - Виж, Ники, мога ли да ти викам Ники? А ти ми викай Сашо. Нали нищо няма значение, тогава и официалностите нямат, нали?

  По устните и за пръв път плазна сянка на усмивка. И това бе напредък.

  - Добре, Сашо. Та за вариантите. Има гилотина, която да задействаш сам. Има коктейл от хапчета. Има въже, което да опънеш сам и да скочиш. Много добре изработено. Можеш да седнеш на електрическия стол. Можеш със смъртоносна инжекция. Можеш да се удавиш в специална вада. С морска вода е...

  - Стигааа, добре разбрах. Разнообразно е и какво те спира да го направиш?

  - Чудя се какъв начин да избера. Колебая се между смъртоносната инжекция и коктейла хапчета.

  Тази девойка бе сериозна.

  - Но защо ще се самоубиваш?! Чакай, не ми отговаряй, просто ми разкажи за себе си.

  Тя започна да говори. Била на 22 години влюбила се в някакъв почитател на готическата музика. В резултат на проблеми в семейството, наркотици и прочее, той решил да свърши с живота си. Стандартна история. Тя решила да го последва, защото нищо нямало смисъл. Подхвърлили и идеята за хотела и тя решила да опита как е там. Този, който и подхвърлил идеята, имал приятел, който го посетил и се самоубил там. Зачудих се дали някой излизаше жив от тук?  Сигурно идваха и нормални клиенти? И така се озовала тук. Нещата, които ми изброи били в специална стая в мазето на хотела, до залата за фитнес и сауната.

  - А ти ще ми правиш ли компания в смъртта?

  Опулих се, това девойче определено бе изперкало.

  - Аз дойдох тук да се забавлявам, не да се самоубивам. Самоубийството не е забавно.

  - Аз го намирам за забавно.

  - Не е и после след него какво?

  Тя се замисли. Май не бе  мислила много за това какво следва след. Това май е основният проблем на тези с нейния проблем.

  - Ами нищо, то и без това няма смисъл животът.

  Приближих се до нея и реших да рискувам. Наведох се и я целунах по черното червило. Първоначално не ми отвърна, но когато езикът ми започна да си проправя път към устата, и нейният откликна и се сплете с моя. В този момент ми прималя и аз припаднах. Събудих се на сутринта, или според тукашния часовник - през нощта. До мен стоеше девойката на черния стол в стаята ми. Четеше нещо.

  - Аз...

  - Не мърдай, още си под въздействието на наркотика. Целувките тук са забранени на открито, особено с обречени клиенти, каквато съм аз. Един от келнерите те приспа. Правилата са строги. Обаче ми хареса. За първи път почувствах нещо с тази целувка. Обаче аз съм дошла тук да умра.

Въздъхнах. Нямаше да се откажа. Ако ще да е последното което ще направя. Пратих по-дяволите болката в главата ми. Мозъкът ми сякаш искаше да се поразходи извън черепната ми кутия за да изпие една кола. Станах и се приближих до нея.

  - Ако умреш, никога няма да изпиташ това отново, което изпита преди да ме пратят да нанкам.

  Тя ме изгледа изпитателно.

  - Решил си да ме спасяваш. Самоубийството ми е насрочено за 30-ти август. И ако не отида по собствено желание, ще бъде изпълнено пряко волята ми. А може би вече не искам да умра.

  Главата ми буквално експлодира от напрежение.

  - А какво искаш?

  - Искам да довършим онова, което започнахме, но далеч от тук.

  - Имам идея - да изчакаме нощта, тогава ще поплуваме.

  Усмихнах се и за първи път тя отговори на усмивката ми.

  Няколко дни се пошматкахме заедно, докато проучвах района. През деня плажа не бе достъпен имаше охрана.

  На 29-ти през нощта навлязохме във водата заедно след закуска.

  - Като ти кажа се гмуркаш и плуваш на юг като се държиш за ръката ми. Разбрано?

  Тя само кимна и скочи в водата. Беше хладна, но поносима.

  Заплувахме навътре, докато не се видяха светлините на Хотел "Лебед". Прилепите увиснаха застрашително над нас.

  - Сега.

  Гмурнахме се и заплувахме на юг. Скоро въздухът ни започна да привършва. Хитрите бозайници обаче ни следваха като пелена отгоре. Усетих и заплаха откъм краката си. Някаква сянка мина под мен. Акули. Бяха се подсигурили.

  Имахме нужда от въздух и изскочихме на повърхността. Бяха не много далеч, от плажа на хотел "Лебед", но предвид обстоятелствата, ужасно далече. Прилепите ни нападнаха. Един захапа лицето ми друг нейното рамо. Тя изписка и се гмурнахме отново. Акулите обаче надушиха кръвта и и се насочиха към нас. Ускорихме към плажа колкото се може по-бързо. Но една голяма сянка мина на сантиметри от ръката ми като изтрака със зъби. Не знаех, че в морето ни има толкова големи акули. Ники за малко не ме изпусна от страх. Една акула я бе докоснала, но тя бе издърпала крака си в последния момент. Имаше обаче рана на глезена. В този момент нещо се случи. При следващата атака на двете акули, точно преди да ни захапят те обърнаха корем. Отдолу се появиха други същества. Делфинчета. Бяха ударили акулите по корема. Скоро обаче техните приятелки се запътиха към нас. Още страшни сенки се ориентираха по посока на кръвта, изтичаща от нас. Хванах единия делфин през перката и Ники последва примера ми. Другарите на делфините атакуваха акулите. Изскочихме отгоре. Там също имаше битка. Едно ято лебеди бяха нападнали прилепите. Делфините ускориха към плажа. Там една група хора в камуфлажни униформи ни чакаха.