Ако си мислите, че не съм припарвала до оня хладилник в нейдеградската ми кухня от страх да не ме нападнат пак розови дъвчащи балончета, грешите! Почти грешите, де. Вярно е, че не припарвах, но не от страх. Просто ме нямаше известно време в Нейдеград.

  Като се върнах, имах два-три часа някои занимания, несвързани с хладилника, но човек и добре да се храни… огладнява. Опрях пак до старата песен. Като казвам песен, имам предвид – буквално. Ще видите защо.

  Малко се поколебах, преди да го оскверня това светилище за дълготрайно ползване с прозаическия си глад, но в корема ми вече свиреше цял оркестър и аз – мечка смях, мене не… Или мечка страх беше.

  Все пак си рекох, че онзи розов кошмар може и случаен да е бил, и защо да очаквам все лошото, да му дам втори шанс на моя хранител и… със замах отворих вратата!

  Леле-мале! Ни следа от розови балончета. Още по-лошо – черни балончета! И то не точно балончета, ами някакви остроъгълни комиксови звезди, приличащи повече на разплюскани пукнати черни циреи, разтекли се в хладилното замръзнало без-въздушно пространство /или каквото беше останало от него поради  дъвчащата напираща напаст тавтологична/.

  А лилавата крава Кравичка я няма! Вместо нея – един черен, огромен шоколадов бик – с рога и копита. Също черношоколадови. На могъщия му, покрит със заскрежена бича пот, хълбок – надпис: „Теоброма какао – храна за хладилната конюнктура“. Отдолу, с по-ситен шрифт: „Очистително средство срещу преяждане с похвали. Без добавена захар и без гарнитура от дафинови венци!!!“ А най-долу, току под корема на този страховит бик, където сещате се какво се помещава, някакви цифри – в балонче с формата на смокинов лист.

  И не стоят тия цифри в замразено състояние, като трудовата пот на чудовището, ами се менят. И не как да е се менят, ами растат с главоломна скорост.

  „Значи размерът на достойнството на бика зависи правопропорционално от цената“, рекох си аз.

  И започнах да разглеждам и останалите продукти в странно преобразения ми, направо в стил „готик ноар“, хладилник.

  И какво видях? Навсякъде, разлетели се като черни капки мазут, непрогледни  балончета – всичките с цифри в тях и цифрите се вдигат, и вдигат, и вдигат… и балончетата летят, почти до недостъпния хладилен таван, който служи и на царя-господаря Фризер – като под.

  Продуктите – също решени в стил готик: кръстове летящи от черен картофен чипс, пакетчета масло с форма на ковчези, бутилки с черно безалкохолно с надпис „15 души…“, парче шунка, овързано с черна канапена мрежичка, прилично на ръчна граната и няколко черни лимона в добавка. Даже яйцата бяха нашарени в червено и черно. Червеното приличаше на разплискана кръв, а черното – на траурен креп. И имаха всички лъскави метални ваденки – черепчета, кости, вериги и прочее ужасии.

  И звън на камбани ми се счу из хладилника и траурен марш тържествен, та чак косата да ти настръхне!

  Викам си аз – ама това моят хладилник ли е? Тоя тука е някакъв розово-черен хамелеон – като монета с две страни, и двете – пребоядисани! Всичко има в тоя живот, ама с мярка, а тия…

  И сякаш за да ме ошашави съвсем, размърда се на рафта мирно досега лежащият си в гробовна черна опаковка кашкавал, отвори се горната му част като капак на ковчег и оттам се надигна Някой – жълт-прежълтял, като презрял кашкавален таблоид с ей такива надписи на първа страница, преувеличен на ръст и грамаж толкова, че заемаше почти целия рафт, а в балончето с цената му цифрите се меняха тъй светкавично, че почти не можеха да се различат.

  И пак чудо – колкото по-висока ставаше цената на кашкаваления човек в балончето, толкова той самият /или реалната му стойност/ се смаляваше, сякаш плътта му се топеше от невидима сила.

  Гледах аз удивена тези препускащи цени – 8 лева, 9.50, 10.65, 13.90, 15, 19.05, 25, 30, 48… И това – за няколко само секунди!  

  И стана той накрая малък, колкото просено зрънце, дето на кариеса да ти  се закачи само, дупката да запълни така, че и със златна клечка за зъби да не можеш го измъкна и да започне там гнилостен миризлив процес, а цената му – трицифрена! И когато стигна 669 лева – ни повече, ни по-малко – закова се тая цена и не мръдна вече. Сигурно защото ако беше продължила да расте, а той – да се смалява, щеше просто да изчезне. Кашкавалът кариесогенен, искам да кажа.

  Ужасена до дъното на душата си, дръпнах се аз от хладилника като от чума и хлопнах с трясък вратата. Притрябвали са ми още кариеси!

  Смелост, смелост, ама тия дяволски цени не си струват риска – току-виж следващия път, като го отворя, ми изскочил изневиделица някой друг  рогат и с копита и да ме замъкне да се пека на шиш в някоя адска фурна, дето и зъболекари не се въдят, защото си стоят в рая на суровоядството и си се плацикат в лавандулов спирт и дезинфектанти, ароматизирани с разтвор на минерални, а не на естествени торове! Тъй де, страх лозе пази! И гроздето в хладилника – също.

  Сега си стоя в хола и до кухнята не припарвам. Викнах техник и той ровичка вътре. На пръв преглед установи, че с осветлението нещо не било наред. Лампичката мигала като морзовата азбука и въздействала на мозъка – предизвиквала странни халюцинации.

  Странни и още как! Въпреки че не знам да има обикновени халюцинации, ама нейсе!

   А аз се гледах в огледалото да видя дали не съм станала черногледа. Ами не съм! Същата съм си. И очите ми – бистрокафяви в центъра, с тъмнозелен кръг по края. На ирисите кръгът, значи, не под долните клепачи – там кръгове нямам. Албиноски розови очи също нямам, рога – никакви, бял скреж вместо коса – хич. Още си е черна косата ми, както си му е редът, не траурна.

  Техникът вика, добре, че ме викна. Ще го викна, ами! То гладът се издържа до време, ами после?

  Хайде, хаирлия да е, дано го поправи! Че къде съм без хладилник в тия глобални затопляния и задушителни кравешко-бичи кашкавалени аляно-галяни поетични възторгоужаси!

 https://www.youtube.com/watch?v=gQlMMD8auMs

 https://www.youtube.com/watch?v=y09NxUvG2x0

1. Theobroma cacao – какаово дърво, букв. – храна на боговете