Вече е доста късно. Почти всички прозорци в отсрещния блок са обвити в тъмнина. Почти всички... с изключение на един. Стоя скрита зад пердето и наблюдавам сянката, която ми е така добре позната. В продължение на два месеца всяка вечер Той стои до прозореца и рисува, единствено на светлината на една нощна лампа. Нанесе се в апартамента преди малко повече от два месеца, но първоначално не го забелязах. Това се промени, когато три поредни нощи го наблюдавах с часове. Наблюдавам не него, а начина, по който се движи сянката му. Винаги стои леко прегърбен и яде нещо от някаква кутия. Но не спира да рисува. Понякога движенията му са твърди и уверени, докато друг път дълго време се взира в платното и предполагам обмисля следващия щрих. Не знам какво толкова ме впечатлява в него. Може би ми харесва факта, че той не знае, че го гледам и се държи естествено и непринудено. Такъв е само пред себе си... и пред мен. Чудех се дали би имал нещо против, ако някоя вечер отида и го погледам от близо. Не з ...