30 июн. 2019 г., 11:40
5 мин за четене
В голямата къща беше тихо. Свечеряваше се и залезът бавно пристъпваше към отсрещния хълм. Иван гледаше заспиващото слънце, изчака да се скрие зад гората и се прибра от терасата в празната стая. Страх от самотата и безсънните нощи бяха причината мъжът да се затвори в себе си и да прекарва вечерите си в спомени. На четиридесет и пет години, а се чувстваше толкова стар, сякаш бе изиграл всичките роли, които животът му бе отредил. Иван седна на дивана и погледна към телевизора. Дори не искаше да го включи. Гледаше с очи, които искаха да видят нещо много по-красиво от това, което всяка вечер вървеше на екрана. Дистанционното бе в ръката му, но той не желаеше да натисне копчето и тишината от телевиора се сливаше с тази в стаята. Бе толкова тихо, че дори незнайно откъде влязлата муха се почувства неловко и спря да бръмчи, кацайки тихо на масата. Иван гледаше сивият екран, а съзнанието му прожектираше филм за живота, който бе живял. От толкова много епизоди, тази вечер той се спря на миговете, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация