В голямата къща беше тихо. Свечеряваше се и залезът бавно пристъпваше към отсрещния хълм. Иван гледаше заспиващото слънце, изчака да се скрие зад гората и се прибра от терасата в празната стая. Страх от самотата и безсънните нощи бяха причината мъжът да се затвори в себе си и да прекарва вечерите си в спомени. На четиридесет и пет години, а се чувстваше толкова стар, сякаш бе изиграл всичките роли, които животът му бе отредил. Иван седна на дивана и погледна към телевизора. Дори не искаше да го включи. Гледаше с очи, които искаха да видят нещо много по-красиво от това, което всяка вечер вървеше на екрана. Дистанционното бе в ръката му, но той не желаеше да натисне копчето и тишината от телевиора се сливаше с тази в стаята. Бе толкова тихо, че дори незнайно откъде влязлата муха се почувства неловко и спря да бръмчи, кацайки тихо на масата. Иван гледаше сивият екран, а съзнанието му прожектираше филм за живота, който бе живял. От толкова много епизоди, тази вечер той се спря на миговете, ...