„Световната майка се изгуби; тя се издигна като светла мъгла над градината и изчезна от очите на людете. Но никой я не повика да се върне, защото всички бяха прегладнели.”
Николай Райнов
  Сибирското  и монголско население възприема Вселената като жив организъм. Полярната звезда е небесен нокът и шаманите от Алтай украсяват техните барабани със символи на Венера и съзвездието на Голямата мечка. В символиката на бурятския шаманизъм (бурятите са голямо етническо общество в Сибир) световното дърво е свързано със световната река, която се намира във връзка с  трите свята - долен, земен и горен. Световната река трябва да бъде измината от шамана, за да може той да се свърже с другите светове. В сибирската космология, Вселената също така е свързана и с енергиите на определени животински видове - лосът със света на хората, мечката е господар на животните, а за евенките (малобройна етническа общност в Сибир) е родоначалник на техния народ. Вселената има тристепенна структура и се състои от три свята - горен, земен и долен свят, всеки от които е репрезентация  на другите два.

  Якутските шамани предприемат духовно пътуване, възкачвайки се постепенно на няколко небесни клона от световното дърво. Космологичната символика, която е изобразена на кожата на барабана, заедно със самия барабан, представлява цялата вселена. Зад всяко от символичните приспособления на шамана стои някаква негова лична метафора. В костюма на евенски шаман на лявото му рамо има огледало, което му позволява да вижда в отвъдните светове и да улавя загубилите се души.

Природното равновесие и всемирния ред, на безкрая...

  Отдавна четем за за „парниковите газове”, глобалното затопляне, обезлесяването на горите, топенето на полярния лед, оголването на замръзналите почви-юрофроста, напоследък - за метана като  парниково и апокалиптично явление. Нарушаваме ръкотворно и меркантилно природното равновесие, мъжкото и женско начало, нацепихме естествените хармонични вибрации с безжични връзки. Като невиждано престъпление срещу човечеството безнаказано и безсмислено завъртени в изборно-меркантилното политиканстване. Енергията и световната икономика на изкопаемите горива. Замърсяването и петролния властов картел. Икономистите заговориха за Втора Голяма депресия”. Безкрайните редици на автомобилите, ненаситните ауспуси, собственото ни удобство.  Безотговорно, лично и общностно оставяме не решения, а даже не и отношение на следващите. Лично и обществено безхаберие, липса на мисъл, друг да плати дълга...
  Написахме, поспорихме, скарахме се в судиото и парламента, счепкахме се за националния празник, за икономическите постулати, за личните си надмогвания...
Качихме се в автомобилите си и натиснахме педала на газта...


„Всеки е дявол за самия себе си
и превръща този свят в собствен ад”
Оскар Уайлд
 

От гледна точка на шамана, психичното заболяване е сигнал за „раждането на лечител“, обяснява Малидома Патрис Соме. Тоест, психичните разстройства означават духовно пробуждане, духовни кризи, и трябва да се тълкуват като такива, за да може да бъде подпомогнато раждането на лечителя.
  Това, което Западът разглежда като психично заболяване, хората от племето дагара („дагара“ е етническа група в Западна Африка -Гана и Буркина Фасо, от която произхожда Малидома Соме) разглеждат като „добра новина от другия свят„. Човекът, който преминава през криза, е бил избран, за да предаде съобщение от духовния свят на своята общност. „Психичното разстройство, поведенческото разстройство от всякакъв характер, е сигнал за това, че две очевидно несъвместими енергии са се слели в едно“, казва още д-р Соме. Тези нарушения се проявяват, когато човекът не получава помощ при справянето с присъствието на духовната енергия.
  Когато става дума за планина, като пример да обясни това явление, „това е духът на планината, който върви редом с човека и като резултат създава изкривяване на времето и пространството, което се отразява на човека, уловен в него“. Това, което е необходимо, е сливане или сближаване на двете енергии, „така че човекът и планинският дух се превърнат в едно.”
Личният ни ад?! Фройдистки разгледан, неудовлетвореност, желание за по-горна позиция, по-богато и безметежно съществуване, лъскави возила, задморски екскурзии, известност и „червен килим”. Обществена абдикация, здравна недостатъчност, институционална криза, съдебна невъзможност, определено затъпяване, рекламно промиване на психиката, затваряне и изолиране от човешките общности... „Учениците ни са най-неграмотните в Европа”. Даже и по време на турското робсво такова чудо не е било – училища, читалища църковни общности?! Инженери без работа, научни работници с неясни научни дирения, лекари – общопрактикуващи, липса на среден персонал, техници и работници. Бягсво към по-заможния свят, безкрайни обвинения за сбъркания ни и повреден национален характер??

Човек и куче
 

В притаения сумрак, по нощните улици в безкраен провлечен каданс. Бродят. Опърпан човек, ръце отзад, поизпъчен корем. Предано последван от куче. Сякаш заето от собствени кучешки дела, проучване на миризми, преглед на отпадни и хранителни продукти... Зиме и лете. Като емблема на град, квартал, позната улица. „Дай 60 стотинки! Господ здраве да ти дава!” „Абе, брат ти как се казваше. А, ти кой набор си?” „Като се закрепя ще черпя” „Да знаеш колко пари съм хвърлил на рулека и покер маси. Още преди 10 ноември... Плащах по 20 лева на охраната да ме пускат.” Кучето спокойно и дружелюбно, понякога избликва неизвестна агресия – нападнати старици, деца със скъсани панталони и якета. Невидимо отражение на „неприязненността” на стопанина към околните, психична неудовлетвореност, нестабилност?! „Дай ще ти нося торбата! Черпи една бира!” Бродят. В собствения свят на протяжните и загубени часове, в повтарящите се години в стареещите разпадащи се улици. В изгубената личностна и душевна бездна на аз-а...

Циганинът с телефона

  Мърлявата каруца, приспособен огромен кош от бракувани ”бенери”-  „Вашият избор у дома”, „Печелившата комбинация”, „20 години Север Експорт ООД”, обикаля кофите за  отпадък, пластмасата от разделното събиране, изхвърлените мебели, метал, ровене в старите дрехи... „ Абе, аз съм към магазина, дето требиме хвърления зеленчук...ела да помагаш...може излее нещо.” Мърлявите деца с намереното съкровище – „гледай и свети, нема карта, ама може да го включим некога, дай... – шукар шекер”. „Нема, мой е” Боричкане, бой, крясъци... „Де си повлекъл това?” Акумулатор със строшена кутия, процежда киселина... Желязна кутия от сирене пълна с отпадък, дрехи... Конски фъшкии, разровени контейнери, не ставащото на улицата, претребване на обществени и социални нрави, евро-интеграция и етничеста общност?. Разпадащите се бараки, ступани една в друга, опит за някъкъв вътрешен комфорт, „цигански барони” вдигнали втори кат с външна изолация, висящи електротабла и кабели, и гора от сателитни антени... Личностна и обществена определеност, безлика бедност, многостранен, дългогодишен проблем, чергарско преселение, международна просия, „гастарбайтерско джебчийство”... Мръсния циганин, обучение просячета с мобилния телефон...

Коледна разходка

  Поглед.
-    Може ли?
-    Искам да Ви кажа!
-    Да?
Приближавам с недоумение. Пак ли „Дай левче”.
-    Моля Ви!... Станах просякиня. Тъга и сълзи...
Поглед.
-    Много станахме просяци. Трябва да се махнат някои хора...
-    Заповядайте!...!?
Всички железни левчета и стотинки... Събота в квартала. Вкусът на коледната разходка...
Е, авторе?! Разсъди ли за ХХI век, 2014 година, старостта в България, самотата в България. Железното левче и депутатското кюфте. Бизнесменския джип, яхта, Planeta Payner Slots. Тристранката и ЕС. Трудно ходя...


„Смъртта ме погледна в очите и каза:
— Ти остаря. Време е. Аз дойдох.
— Аз съм по-стар от своите песни - рекох, -аз съм по-стар от своите притчи. Но никога не съм копнял по никакво Отвъд. Аз те не познавам.
Тогава смъртта ме погледна втори път в очите и каза:
—Ти остаря. Ти си по-стар от света. Време е.
— Аз живях с всички - рекох - и те ми отделиха злобата си като мой хляб и клеветата си - като мое вино. Но ни веднъж не съм креял по никакво Другаде. Аз те не познавам.
Тогава смъртта ме погледна трети път в очите н каза:
Те те обичат. Когато си отидеш, още повече ще те обикнат. Те обичат ония, които не са между тях. Време е. Аз дойдох.
И моите стъпки се нямо повлякоха след черния плащ — като стъпки на човек, който дири нова земя.”

Николай Райнов – „Богомилски легенди”