3 окт. 2015 г., 22:12

И все пак може да е ослепителното слънце

753 0 0

Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце?
Може би съм останала сама в несъществуващия свят?
Къде са очите ми, защо не виждам след като се събудих?
Или това просто е ослепителното слънце?
Каква е тази сянка на хоризонта?
Или може би не е на хоризонта?
Съвсем близо до мен...?
Защо очите му угаснаха?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са чайките, кикотещи се над тежките вълни?
Къде съм аз, защо не се виждам?
Защо не съществувам?
Може би светът се е самоунищожил!
Или това просто е ослепителното слънце…



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...