Идилия...

Глас, пронизващ тишината, прошепна:

- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.

В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единственото момиче за него, и болка при мисълта, че би могла да го изгуби... Попита защо ù казва тези думи, а той отговори, че просто иска да го знае... Тя се усмихна, явно намерила съкровище, а той се облегна на рамото ù и каза: „Да, не си първата, но искам да си последната, защото ти си всичко, от което се нуждая, за да съм щастлив...”  Една сълза от очите ù се приземи върху ръката му... Той я прегърна силно и  каза: „Ти си единствената и аз съм тук с теб завинаги.” Ръцете ù се сковаха, мислите ù изчезнаха... знаеше само, че не иска този момент да свършва никога...