4.04.2012 г., 10:01

Идилия...

955 0 1

Глас, пронизващ тишината, прошепна:

- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.

В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единственото момиче за него, и болка при мисълта, че би могла да го изгуби... Попита защо ù казва тези думи, а той отговори, че просто иска да го знае... Тя се усмихна, явно намерила съкровище, а той се облегна на рамото ù и каза: „Да, не си първата, но искам да си последната, защото ти си всичко, от което се нуждая, за да съм щастлив...”  Една сълза от очите ù се приземи върху ръката му... Той я прегърна силно и  каза: „Ти си единствената и аз съм тук с теб завинаги.” Ръцете ù се сковаха, мислите ù изчезнаха... знаеше само, че не иска този момент да свършва никога...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма завинаги. Най-малкото, крайната ни човешка природа не ни позволява да обещаваме вечност. Плашещи са и измамни понякога емоциите...

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...