Игри на съдбата

Когато го видя за първи път, бе още дете (само на 15) , а той - войник. Тя бе на зелено училище, той в казармата наблизо. Гледаха се от разстояние дълго и продължително. Той бе захласнат от нежното и плахо момиче, превръщащо се в  жена.

Една вечер на лагерната забава той се прехвърли през оградата и ù подари шепа

светулки. Целуна я. Това за нея бе първата целувка с мъж.

... Минаха години. Те отново се видяха и бяха заедно, без тя да помни за предишната им среща. Беше на лятна бригада в близка страна. Момичето само се чудеше тези очи откъде са ù познати. Той бе неотлъчно до нея. Една вечер в местна дискотека танцуваха. Пак я целуна. Същата вечер се вмъкна в леглото ù. Неопитна и плаха, тя избяга и забрави за случката.

... Но срещите им продължиха. Той продаваше на уличен павилион, тя бе тръгнала на музикален конкурс в столицата. Той я позна, тя него - не. Извика след нея и тя се спря. Гледаше очите му, бяха ù толкова познати - настойчиви. Той я покани на кафе, тя с недомлъвки се измъкна и си тръгна.

... Но съдбата бе  решила друго. Тя работеше в родния си град. Имаше работа в местен клуб, той бе там с приятелска компания. Тя се бе спотаила на една от масите и пишеше нещо. Той я забеляза и я покани на танц. Тя пак не го позна,  беше се променил. Танцуваха близо един до друг, очите му бяха топли и ласкави. Целуна  я и тя му завъртя шамар. Затича се навън , той поиска да я изпрати. Говориха. Тя се чудеше как да се измъкне. Наближиха непознат вход. Тя се извини и изчезна в него.

... След години учеше в близкия град, предстоеше ù дипломиране. Сутрин бягаше

на близкия до квартирата ù стадион. След нея се затича прекрасен мъж в спортен екип. Той я заговори тичайки, позна я. Той бе така захласнат, че се спъна и падна.

Тя отново не си спомняше нищо. Засмя се и продължи да тича. Стана ù интересно

и се обърна,той бе изчезнал.

... Тя завърши, работеше, имаше приятел, но всичко бе пред разпад. Връзките ù по принцип бяха дълги , но повърхностни и тягостни (нещо в тях винаги ù липсваше).

Чувстваше се сама, реши да се запише в агенцията за запознанства на близка приятелка и да рискува да излезе с непознат. Един ден телефонът ù звънна. Мъж ù определи среща. Това бе той, но тя не подозираше. Тя не го позна, излезе с него.

Прекара страстна и невероятна вечер. След това го потърси, но на адреса, който бе посочил, не живееше никой. Стана ù тягостно. Махна с ръка и поиска да забрави,

но вече не можеше. Молеше се само , ако има други срещи - да го познае.

 Дали всичко беше приключило? Може би да... може би не. Странни игри на съдбата, в които и двамата бяха участници.

http://vbox7.com/play:8b3a92a8