7 апр. 2020 г., 13:07

Илюзия

1K 1 0
1 мин за четене

Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи. 

И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.

Щастлива съм. Поне така си мисля. 

Любов или илюзия.

Отговорът го знам, но не искам да го чуя.

Любовта ми също е глуха. Незнае колко я искам.

Слаба съм без нея. Сивотата ме обзема.

Добре, щом искаш върви си, но се върни.

Някой би казал това е безмислено.

Слънце, след него облаци после буря, проливен дъжд. Апокалипсис.

Нелогично е. Като нас самите. Като нашата любов.Или по точно казано,

като моята любов. Тук няма "нас". 

Глупава ли съм или фантазьорка? На какво повярвах?

На приказка или сапунка? 

Има ли значение ?

Плача. Смея се. Мълча.

Не ми се говори.

Илюзия, искам да изчезна с теб.

Илюзия ли е всичко?

Илюзия в цветове. Топли, ярки.

Обгръщат ме и ми е хубаво.

Моя измислица. Или пък не си ?

Какво си ти ?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Сиси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...