Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи. 

И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.

Щастлива съм. Поне така си мисля. 

Любов или илюзия.

Отговорът го знам, но не искам да го чуя.

Любовта ми също е глуха. Незнае колко я искам.

Слаба съм без нея. Сивотата ме обзема.

Добре, щом искаш върви си, но се върни.

Някой би казал това е безмислено.

Слънце, след него облаци после буря, проливен дъжд. Апокалипсис.

Нелогично е. Като нас самите. Като нашата любов.Или по точно казано,

като моята любов. Тук няма "нас". 

Глупава ли съм или фантазьорка? На какво повярвах?

На приказка или сапунка? 

Има ли значение ?

Плача. Смея се. Мълча.

Не ми се говори.

Илюзия, искам да изчезна с теб.

Илюзия ли е всичко?

Илюзия в цветове. Топли, ярки.

Обгръщат ме и ми е хубаво.

Моя измислица. Или пък не си ?

Какво си ти ?