7.04.2020 г., 13:07

Илюзия

1K 1 0
1 мин за четене

Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи. 

И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.

Щастлива съм. Поне така си мисля. 

Любов или илюзия.

Отговорът го знам, но не искам да го чуя.

Любовта ми също е глуха. Незнае колко я искам.

Слаба съм без нея. Сивотата ме обзема.

Добре, щом искаш върви си, но се върни.

Някой би казал това е безмислено.

Слънце, след него облаци после буря, проливен дъжд. Апокалипсис.

Нелогично е. Като нас самите. Като нашата любов.Или по точно казано,

като моята любов. Тук няма "нас". 

Глупава ли съм или фантазьорка? На какво повярвах?

На приказка или сапунка? 

Има ли значение ?

Плача. Смея се. Мълча.

Не ми се говори.

Илюзия, искам да изчезна с теб.

Илюзия ли е всичко?

Илюзия в цветове. Топли, ярки.

Обгръщат ме и ми е хубаво.

Моя измислица. Или пък не си ?

Какво си ти ?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...