И л ю з и я
1.
Понякога съдбата затваря очи, усмихва се и решава да си направи експеримент. Киска се самодоволно, протяга ръце и грабва две души. Ей така – напосоки. Блъска ги в някакво пространство и после гледа какво ще стане. Нищо, че е съдба – тя също има нужда от уроци и когато разпределя случки на човеците, да си има избор.
Та, решила Съдбата да си поиграе с две човешки същества и ги събрала. Уж грешка в телефонния номер или случайно подбрани числа – вятър! Шегобийката-Съдба гледала всичко от високо и насочила пръста на един човек към телефона. После пак направила така, та „залутаните” души да се видят. В живота няма нищо случайно. Това е измислица на хората. А те живеят с илюзиите си.
И така, тези две души се намерили, уж случайно, познали се веднага, но не случайно и полетели – всяка със своя скорост и из своите висини. За известно време били заедно.
Едната душа се чувствала Самотна, а другата – Празна и изчегъртана. Решили, че могат да променят нещата, да изиграят съдбата и да ...