Замисляли ли сте се някога за времето. Да, времето... Понякога бързаме, искайки то да мине по-скоро, очаквайки щастието, търсейки избавление. Друг път сякаш искаме да го спрем, да иживяваме мига отново и отново, наслаждавайки се на моментото удовлетворение, дадено ни от кралицата Съдба. Но... поставям ток оловен, а отговора е противиположен на самата реалност, защото няма по-голяма илюзия от времето, последвана от онази, синеоката и безумна, така непозната думичка - пространство.
Нека приемем сега, че всичко е относително, както времето, така и пространството, че всъщност нищо не е така, както изглежда. Нека споменем медиумите, които по един или друг начин надникват както в миналото, така и в необятността на бъдещето. Но на какво се дължи този феномен? По един или друг начин тези хора правят пробив във времето и пространството, "прочитайки" записаното в т.нар. информационно поле. За тях всъщност не е от никакво значение на кое точно ще акцентират, защото четат от книгата на живота ви, ...