Замисляли ли сте се някога за времето. Да, времето... Понякога бързаме, искайки то да мине по-скоро, очаквайки щастието, търсейки избавление. Друг път сякаш искаме да го спрем, да иживяваме мига отново и отново, наслаждавайки се на моментото удовлетворение, дадено ни от кралицата Съдба. Но... поставям ток оловен, а отговора е противиположен на самата реалност, защото няма по-голяма илюзия от времето, последвана от онази, синеоката и безумна, така непозната думичка - пространство.

 Нека приемем сега, че всичко е относително, както времето, така и пространството, че всъщност нищо не е така, както изглежда. Нека споменем медиумите, които по един или друг начин надникват както в миналото, така и в необятността на бъдещето. Но на какво се дължи този феномен? По един или друг начин тези хора правят пробив във времето и пространството, "прочитайки" записаното в т.нар. информационно поле. За тях всъщност не е от никакво значение на кое точно ще акцентират, защото четат от книгата на живота ви, която е вече написана, а вероятно, без дори да осъзнавате, изживявате този миг отново и отново. Ако още повече анализирате, то ще разберете, че всъщност няма нито минало, нито бъдеще, а всичко се случва в този миг, като хоризонталата, която е в представата на всеки, всъщност изобщо не съществува. По един или друг начин съществуваме едновременно в различни времеви точки, обречени, осъдени, в една такава безнадеждна неспособност да избягаме от величието на кармата.

 Целият свят, който познаваме,  усещаме чрез сетивата си, надничайки в необятността на нищото, е всъщност една огромна по своя мащаб илюзия, заслепявяйки ни със своя неустоим и потаен блясък. Малцина са онези, способни да разгадаят магията на времето, подчинявайки я на собствения си гений, стремейки се, разбира се само и единствено подтиквани да открият истината, да докажат че живота е онази непозната част от вечния безкрай, започващ от минус до плюс безкрайност. Ние не изграждаме нашата реалност, а тя изгражда нас, но тя е мнима, една такава сърдита на вечното търсене в неизвестното, егоистична и не рядко цинична.

 Какъв е смисълът на всичко обаче, ако книгата е написана вече? Защо тогава всички ние робуваме на сутетата, която всъщност няма да спаси света, а по-скоро ще го разсърди и оскверни. Започвайки пътя си от точка А, вие мислите, че края е в точка Б, или по-скоро има няколко превратни зони, отнасящи се до дефиницията за единство. Истината се състои в непрестанното преплитане на времето и пространството, въвличайки ни в един безкраен кръговрат, познат само за докоснатите, безметежно извървявайки пътя към своята голгота, наречена душевна пустота, или по-скоро незнание, породени от гаснещите души на нашето време.

 Събуди се и осъзнай защо си тук, или най-малкото, поне опитай да направиш света едно по-добро място, ако разбира се, това е написано в твоята книга...

 Един мъдрец е казал много неща, той е бил тук, а сега черепа му се подмята от безмислостния вятър, очаквайки превръщането си в мънички атомни частици, които после отново ще се слеят, пораждайки нов живот...

 И някога, но не сега, този нов живот ще бъде изправен пред същите дилеми, или някак неземно красив ще потъва в мрака на времето, търсейки същите отговори, които измъчват малцина сега. А те дори не съществуват, защото ничие начало е всъщност нечии край...