22. Октомври. 2018год./01:53ч
Луната бе изгряла, звездите грееха ярко. Подухваше лек ветрец и клоните на дърветата шумяха, сякаш си говореха или пееха...
- Из цялата тази галактика, с всички тези звезди, дали само на нашата планета има живот?
- Съмнявам се! Със сигурност има някоя по-висша сила!
- Слънцето ни е дало топлина, за да живеем, но като се замисля, всяка една звезда е слънце и все някъде се е образувала някоя планета, на която има живот...
- Човешкото съзнание трябва да е много ограничено, за да си мисли, че в цялата галактика сме само ние! И ако наистина сме толкова ограничени, то тогава "в мен избухват диви желания, силни чувства, помитащи усещания, бясна злоба към този жалък, дребнав, стандартизиран, и стерилен живот. И тогава изпитвам потребността да разбия нещо на парчета - някакъв лъскав магазин, църковен имот или дори самия себе си, да извърша някаква глупост, да разкъсам фалшивите одежди на някои "почтени" идоли, да купя билет на бунтуващи се ученици за забранен филм, ...