Един колега скоро написа в един форум, че търси принцесата - тя, жената с главно Ж. Единствената и неповторимата - неговата. Накара ме да се замисля, има ли още принцове и принцеси. Не сме ли вече достатъчно откъснати от онова време на рицари, дуели и принцеси затворени във високи и недостъпни кули? Не избързваме ли много  и не се ли задоволяваме с прекалено малко? Не сме ли изморени от необвързващи срещи и еднократни преживявания? Какво всъщност търсим и какво искаме? Ако навремето принцът е преминавал през непреодолими препятствия, за да стигне до своята принцеса, да се изкачи до високата й кула, сега изобщо не му се налага да извършва подобни геройства, защото кулите на съвременните жени са много ниски. Затворени в своето ежедневие и битовизъм, никой не се сеща да издига висока кула от критерии, по които да се изкачи „принцът". Съвременният принц се приема по-скоро като другар, отдушник, приятел, майстор, любовник. А принцесата - опитвайки се да съчетае ролята си на домакиня, кариеристка, майка, все повече затъва в абсурда на реалността.

Кой търси вече принцове и принцеси, кому са нужни?

И все пак... има ли ги?