На Ива.

                                                                               Никога не съм те познавал, а и                                                                                                  никога няма да те познавам, но                                              вярвам, че душата ти вече е щастлива!

         Има мигове, когато трябва да замълчим. Да спрем и да притаим дъх. Да погледаме как пада капка дъжд, как расте листо, как светлината се движи в пространството. Да послушаме как вятърът тихо лети, как мравка пее. Да не мислим за нищо. И да мислим за всичко. Има мигове, в които Времето трябва да спре и да поседне, за да си почине. Има мигове, в които Светът трябва да спре, за да се погледне в огледалото. Има мигове, в които човек трябва да се спре, малко преди да е прекрачил през прага на вратата, за да си свали шапката.

Има мигове, когато трябва да погледнем нагоре, към облаците, които бавно и величествено се движат по небето. Високо над земята и над всичко.

Има мигове, когато дори Вселената спира и се замисля.

Има мигове, когато дори и перото трябва да замълчи.

Нека се заслушаме в тишината...

Copyright AdrianBantchev 2004-2010