Имало едно време

Седим двамата под лозата: аз - малък, с ожулени колене и уморен от игрите и дядо срещу мен - с побелели коси, загрубели от работа ръце, но все още живи и неуморни очи. "Дядо, разкажи ми някоя история". И той разказва - за войната, за геройствата, за другарите му, за горещите и сухи лета едно време, за големия свят, за хората и за животните. А аз седя и слушам, загледан в ярките звезди и се пренасям в други светове. Веднъж, съвсем неочаквано, дядо ми казва: "Слушай дядо, от мен запомни едно - трябва да си намериш огън-жена." "Оф, бе, дядо, малък съм още, на 12 години съм." - му казвам, какво ми разбира на мен главата от жени. Я по-добре ми разкажи някоя история от войната." А той казва: Не, ще ти разкажа за баба ти." На мен ми става любопитно, защото не я помня много ясно, а и той рядко говори за нея. Наострям уши, а той започва да разказва: "Баба ти беше огън жена. Гледаш я, една такава мъничка, дребничка, с малки ръчички, а въртеше цялата къща с тях. И мен също" - смее се. "С тях отгледа трите ни деца, с тях работеше и по цял ден вкъщи или на полето, когато аз бях извън селото по работа. А как гореше в живота си тая жена - раздаваше топлина на всеки. Като я погледнех в очите - трепкаха като малки пламъчета. Такива очи имаше тая жена - топли като августовска нощ и в тях блестаха безброй малки звездички. А като ме целунеше сутрин по бузата за довиждане и най-студеният да беше, сърцето ми се стопляше като от огнище. И колкото и да беше тиха и порядъчна, кажеше ли някой нещо за семейството й, разгаряше се като пожар. А откакто Дядо Господ я прибра при себе си, огънят изгасна, остана само изгорено място в сърцето ми, пепел и студенина. И най-горещият ден да е, на мен ми е хладно, като да са сложили лед на сърцето ми." В сумрака, под бледата луна успях да видя двете искрички в очите му - като топящи се снежинки от топлия спомен за нея. От низината на житейския ми опит на 12-годишен, дядо сякаш порасна. Видя ми се още по-висок и силен в момчешкото ми съзнание. Не знаех какво да му кажа. Бръкнах с ръце в джобовете на късите си панталони и се отдалечих.