ИМАНЕ
Слънцето ни гонеше все по-нагоре. За час пред нас изникна къщата на моя приятел. Скрита зад няколко облака от цъфнали дървета, тя показа покрива си от сури тикли. Мярнаха се прозорците - очи на заспал великан. Оттам се показваше бяла забрадка. Тя се скри от погледа ни. Митко каза, че е майка му.
... Кръглата синия приемаше едно след друго блюдата, които се надпреварваха с уханията си. Шишето с ракия правеше кръг след кръг. Говорихме за работата. Описваха се подробно непознати, които сякаш са били тук. Майката погледна приятеля ми. От очите ù струеше онази любов, която съм виждал при мадоните.
- Хайде, синко, време ти е вече невяста да ми доведеш!
- Ех, и ти, мамо! Казах ти, тя само да ми даде знак, веднага ще я доведа. - Питай приятеля ми! Той умее да гледа на карти.
Очите му ме стрелнаха подигравателно. Да, гледах.Това беше теория на вероятностите. Всяка карта си има обозначение. Учила ме беше една арменка.
- Давай картите, ще ти гледам! - Отнякъде се измъкна едно старо тесте, п ...