Четири дни сурата исидорова кучка ви зловещо на гроба му. Четири дни селото се тресе от ужас, но никой не посме да се обади. На петия ден село осъмна без воя на кучката, ама ужасът продължаваше да стега гърлата и сърцата на селянете. Само Цецо Циганино – полуслеп и почти глух от дъртост – продължаваше да си седи на завоя пред них и да наднича а на към тоя край село, а на към оня, дако че вече и керванджийска каруца да минеше, немаше да я види. А Марикя Еванкина – дъртата вещица – одеше из село, размахваше кокалестия си, почернел от ровене у земята пръст и вещаеше като прокоба: „Курбан на оброка требва да се стори! Курбан! Че село е прокълнато и още има да мрът, щото светецът се е оядовил на село, задето иманярите са му бутнали оброка! Курбан!” Един курбан немаше да завали село, ма у тава работно време, тръка ли се цел ден за курбани, кога и жито, па и сено са още на къра, талканите зеят празни, а свети Илия търкаля бурета по небето и а да удари неко градушка, пази Боже! Па и курбан да ...