20 нояб. 2014 г., 18:15

Импресия

734 1 1

Току–що разбирам, че не знам кой ден е!

За месеците винаги се колебая , помня ги като двата след септември ,

единия с „о" другия с „н“ така или иначе изреждам всичките 12 за да

си спомня тяхната последователност.

Часът ми е като на баба.

Бог да я прости , все на лятно време го караше.

Пуша на стъпалата...

Дишам попара от спомен, никотин и планински въздух.

Аромата е кръвта, която храни плътта на свободата ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...