20.11.2014 г., 18:15

Импресия

743 1 1

Току–що разбирам, че не знам кой ден е!

За месеците винаги се колебая , помня ги като двата след септември ,

единия с „о" другия с „н“ така или иначе изреждам всичките 12 за да

си спомня тяхната последователност.

Часът ми е като на баба.

Бог да я прости , все на лятно време го караше.

Пуша на стъпалата...

Дишам попара от спомен, никотин и планински въздух.

Аромата е кръвта, която храни плътта на свободата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...