20.11.2014 г., 18:15

Импресия

736 1 1

Току–що разбирам, че не знам кой ден е!

За месеците винаги се колебая , помня ги като двата след септември ,

единия с „о" другия с „н“ така или иначе изреждам всичките 12 за да

си спомня тяхната последователност.

Часът ми е като на баба.

Бог да я прости , все на лятно време го караше.

Пуша на стъпалата...

Дишам попара от спомен, никотин и планински въздух.

Аромата е кръвта, която храни плътта на свободата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...