...внезапно пропадна.Беше така неочаквано, че дъхът му остана някъде горе, а тялото едва не се разби в земята като гипсова статуя.Три метра са сериозна височина,особено когато опората под краката ти изчезне без някаква видима причина.
Скоро се свести.Дланите му бяха изтръпнали, главата шумеше и категорично отказваше да върне спомена за случилото се.
Изправи се бавно.Наоколо нямаше жива душа, чувстваше се единствено шепотът на вятъра...Нищо повече.
"мамка му!"
Ноуди стисна зъби и се приближи до стълбата.РАзгледа я внимателно - и от ляво, и от дясно, сякъш я вицдаше за първи път.Опита се да арзклати перилата - не успя, след това стъпи вниамтелно на първото стъпало, ослуша се и като не чу нищо, се качи на второто.Дори не проскърца.
"Как,по дяволите, съм паднал?..."
Решително се изкачи до горе.Тук духаше малко по - силно и вдигна яката на палтото си, преди да продължи.
-Ало,мистър Картър?
-Аз съм.
Ноуди тръсна цигарата в пепелника и добно се излегна назад.
-Да не си болен?
-Понастинал съм. ...