ИНТЕРВЮТО
- Ало, обажда се Радост.
- О -o- о, Радост, здравей! Сега ще ти дам адреса. – Гласът на мъжа звучеше свежарски. – Къде съм го сложил?... А, ето го: ул. “Съединение” 25, на втория етаж.
- Съе – ди – не -ние 25. Готово! Записах го!
- О’К’. Ще се видим там.
- Да. Чао, до по – късно.
- Чао.
Предстоеше ми интервю за работа. Офисът се намираше на улица, която макар и да бях от Бургас, нямах ни най-малка представа къде се намира. Дори не бях чувала за нея. Щракнах лаптопа. Взрях се в картата на града, а там все едно паяк е плел паяжината си – улици, улици... Дори не бяха в някакъв определен ред, например – перпендикулярни една на друга или нещо такова. Пълна каша! Изгубих известно време в опити да си съставя план как да стигна до офиса, без да плувна в пот от лъчите на горещото юлско слънце. Накрая се примирих. Нямаше такъв начин! Все пак ми остана надеждата, съвременната козметика и лъчезарната ми усмивка да компенсират мокрите вадички под мишниците и капките пот по челото и брадич ...