25 мар. 2010 г., 21:17

Интимно

1.4K 0 0
1 мин за четене

Две вълни се изливат върху теб и ти отлиташ към небесата. Едната е морската вълна, която съдържа хиляди капчици, готови да те докоснат. Другата съм аз, която в този миг те потапя в океан от чувства. Затвори очи и си представи тази гледка, тази тръпка, това вълнение:

 

Нощ, звезди, светулки… мрак, който по принцип плаши, но сега така силно желаеш. Ти и аз, небрежно разхвърляли се на студения плаж, който горещите ни тела нажежават. Пикник близо до шепота на морето, което осейва тишината с гръмката си песен. А ние? Ние просто се давим, но не в морската шир, а в така чистата, свята, нежна и невинна любов, която лъха с такава свежест. Два ручея се стичат и нежно навлажняват плътта. Два камъка от мен отронват и разголват сърцевината. Два кръвожадни ножа се забиват и разкъсват ерогенните зони. Гладната пустиня в мен отварят и превземат.

Оазис в мен съживяват и карат кожата ми да трепери. Тръпки срамно полазват ме, а аз искам да пия още и още... Викове огласят миража пред мен и чупят крилете ми.

Облечена, но срамно разголена, аз тлея. Поглеждам в очите ти, а те светят по-силно от сянката на луната. Допирам ръка до сърцето си, а то бие, сякаш е тичало с години. Кървавочервените ти устни докосват моите и им дават нов порив. Усещам тръпката от това сливане. Това нежно полазване, което подкосява краката ми, този балсам, изсипал се върху мен, омагьосващ ме. Процеждат се две капки, които запъхтени тичат една към друга. Желанието да изпаднем в екстаз ни затваря в кула от трепет и вълнение. Поривът ни е с бебешка нежност. Романтика, възбуда, амброзия… и всичко това като подправка към ореола от червени рози, който ти застилаш. Червени, защото червеното е символ на изящество и вярност. Поднасям ти шампанско, сладолед и малко пресни плодове, но сякаш те не могат да възбудят апетита ти. Искаш нещо повече, много повече - искаш мен, душата ми, тялото ми. Но само го искаш. Ти не си готов да прекрачиш онази граница между моя и твоя бисер. Няма нищо! Почини си, полегни в скута ми, където ще почувстваш зърната, кожата ми, малките и нежни косъмчета, които гъделичкат лицето ти. Уморен си? Тогава поспи малко и преживей всичко отново. Само така ще осъзнаеш и ще изпиташ пълна наслада. Приятни моменти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...