6 дек. 2008 г., 20:42

Искам...

1.3K 0 1
1 мин за четене

Искам да се гушна в теб, искам да ме обгърнеш със силните си ръце, да почувствам мощта ти. Искам да ме прегърнеш силно, да ме целунеш така, както само ти ме целуваш. Искам да ме обгърнеш с нежност и да ми дадеш обич. Искам много обич!

До теб се чувствам добре! До теб се чувствам желана, красива, изящна, малка и нежна... Чувствам се крехка до теб; силния и непоколебим. Сякаш всеки момент ще ме духне вятърът, но ти ме обгръщаш с ръка и оставам сгушена до теб. Сякаш всеки момент ще ме грабне ежедневието в оковите си, но чувам, че ме викаш и оставам при теб. До теб съм всеки миг, всяка минута, всяка секунда... Със теб съм, когато дори не съм близо. Със теб съм в мислите си; представям си те как спиш като дете след поредната изморителна нощна смяна. Представям си те; ангел унесъл се в сън, забравил за мъката навън. Не виждаш слънцето, не чуваш дъжда, не усещаш вятъра... Сякаш си сам на света.

Сега аз не съм при теб. Сега съм чужда... "До понеделник" - казваме и двамата. Но от петък до понеделник е много време. Дълго време ще ме обгръща другият, дълго време ще понасям целувките, ще търпя милувките, ще трябва да му отвръщам...

Чудя се как живееш с тази мисъл? Знаеш, че има и друг, че ти си втори по ред, но не знаеш, че си вече първи в сърцето ми. Ти не претендираш за място; просто искаш да си с мен. Благородно е от твоя страна. Не изявяваш претенции за "собственост".  А аз не мога да избера, не мога да реша... По-лесно щеше да е, ако бях без душа, ако нямах сърце, ако нямах съвест да ме съди, ако можех просто да отсъдя; теб или теб...

Но времето ще покаже. Времето ще отсъди кой. Който издържи до края, този ще е. А аз мога само да чакам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коколлляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще ми се да коментирам - не в литературно отношение обаче и няма смисъл защото вероятно ще се наложи редакторите да ме цензурират...

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...