7 сент. 2012 г., 21:11

Истината

Проза » Рассказы

1.4K 0 4

... нощта безмилостно обгърна голотата ù, тя настръхна. Съдбата я бе принудила, нумолимо-прямо. Истината никога нямаше да е права и угодна на всички, камо ли на нея самата! Тя потрепери.

Сложи си "лошия" нрав на лицето и загледа към него... той трябваше да е доволен, трябваше... трябва! - тази дума проехтя в главата ù. Спокойно се засмя и се престори, истина, която той никога не разбра. Тя беше там, също и той, това беше всичко, всичко, от което той се нуждаеше... пристъпи плахо към него и с трепет приклекна... беше ù ясно какво следва, какво трябва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

snts (Алекс)

Няма истина, която да не я караме да служи в наш интерес, та било дори и нямата такава!

+ това, кой ти чете коментарите

2012-09-08T17:51:20+03:00
sisidara (Сиси)

Еееее, хайде да не се обиждаме

2012-09-08T17:40:22+03:00
snts (Алекс)

Явно ще трябва да разясня и на другите :D
"Главната героиня е - Истината;
Той олицетворява - Човекът;
... или как ние караме всичко, да кляка на колене пред нас и да ни служи по угоден за нас начин."

Това стана като сборник, за решени задачи по математика, от началното - отговорът е най отдолу на страницата :D :D :D

2012-09-08T17:15:34+03:00
sisidara (Сиси)

След разясненията, не мога да отрека, че си ужасно прав!

2012-09-08T16:25:53+03:00