Истината
... нощта безмилостно обгърна голотата ù, тя настръхна. Съдбата я бе принудила, нумолимо-прямо. Истината никога нямаше да е права и угодна на всички, камо ли на нея самата! Тя потрепери.
Сложи си "лошия" нрав на лицето и загледа към него... той трябваше да е доволен, трябваше... трябва! - тази дума проехтя в главата ù. Спокойно се засмя и се престори, истина, която той никога не разбра. Тя беше там, също и той, това беше всичко, всичко, от което той се нуждаеше... пристъпи плахо към него и с трепет приклекна... беше ù ясно какво следва, какво трябва...
© Алекс Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Еееее, хайде да не се обиждаме 
-
Явно ще трябва да разясня и на другите :D
"Главната героиня е - Истината;
Той олицетворява - Човекът;
... или как ние караме всичко, да кляка на колене пред нас и да ни служи по угоден за нас начин."
Това стана като сборник, за решени задачи по математика, от началното - отговорът е най отдолу на страницата :D :D :D -
След разясненията, не мога да отрека, че си ужасно прав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
+ това, кой ти чете коментарите