7.09.2012 г., 21:11 ч.

Истината 

  Проза » Разкази
1240 0 4
... нощта безмилостно обгърна голотата ù, тя настръхна. Съдбата я бе принудила, нумолимо-прямо. Истината никога нямаше да е права и угодна на всички, камо ли на нея самата! Тя потрепери.
Сложи си "лошия" нрав на лицето и загледа към него... той трябваше да е доволен, трябваше... трябва! - тази дума проехтя в главата ù. Спокойно се засмя и се престори, истина, която той никога не разбра. Тя беше там, също и той, това беше всичко, всичко, от което той се нуждаеше... пристъпи плахо към него и с трепет приклекна... беше ù ясно какво следва, какво трябва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Предложения
: ??:??