Синди Лазарус следеше със съсредоточения поглед на ловец сребристата тойота на мъжа си, която се плъзгаше по мрачните улици на Ванкувър и скачаше от сянка в сянка като голям блестящ хищник. Днес тя тихо се бе изнизала от работа, като бе излъгала мъжа си, че все още е там. Решена да засити изгарящата я отвътре жажда, която не ù даваше да спи или въобще да бъде в една стая със съпруга си от месец насам. Тя щеше да узнае дали човекът, с който е делила едно легло последните 10 години, ù изневерява с някоя 23-годишна шаврантия. Такива мисли изпълзяваха в нощта и обсебваха ума на 38-годишната икономистка с бисерно сини очи и гарваново черна коса, докато караше тъмносиния си фиат.
„Отдаде най-хубавите си години на негодника, а той ù се отплащаше като оставя брачното си ложе студено и обикаля баровете в търсене на пияни момичета, с които да се почувства мъж.” Тя подтисна мисълта, а заедно с нея и внезапното желание да застигне сребристата тойота и да я запрати в страни от пътя заедно с мъжа си ...