Истината за г-н Лазарус

Синди Лазарус следеше със съсредоточения поглед на ловец сребристата тойота на мъжа си, която се плъзгаше по мрачните улици на Ванкувър и скачаше от сянка в сянка като голям блестящ хищник. Днес  тя тихо се бе изнизала от работа, като бе излъгала мъжа си, че все още е там. Решена да засити изгарящата я отвътре жажда, която не ù даваше да спи или въобще да бъде в една стая със съпруга си от месец насам. Тя щеше да узнае дали човекът, с който е делила едно легло последните 10 години, ù изневерява с някоя 23-годишна шаврантия. Такива мисли изпълзяваха в нощта и обсебваха ума на 38-годишната икономистка с бисерно сини очи и гарваново черна коса, докато караше тъмносиния си фиат.

„Отдаде най-хубавите си години на негодника, а той ù се отплащаше като оставя брачното си ложе студено и обикаля баровете в търсене на пияни момичета, с които да се почувства мъж.” Тя подтисна мисълта, а заедно с нея и внезапното желание да застигне сребристата тойота и да я запрати в страни от пътя заедно с мъжа си в нея, и вместо това се съсредоточи върху преследването, което като че ли минаваше в средната си фаза. Тойотата намали скоростта си и спря пред голяма сграда, над която приканващо светеше името „Party animal”. „Ето къде ходи, за да си вдига спадналото 38-годишно самочувствие”, мислеше си тя, докато вратата на колата ù се затваряше с  тихо хлопване.

Минути по-късно бе в огромно помещение, което преливаше от светлини, но това не помагаше на изморените ù сини очи да се справят с многото хора в тълпата и учудващо дезориентиращите прожектори. Взрив от цветове се пръскаше в очите ù, зелено, червено, жълто и после мрак. След това отново и изведнъж, сред пушилката, мирисът на некъпани студенти, алкохол и ужасните светлини тя осъзна, че е изгубила целта си в тълпата. Объркана, тя се блъскаше в тяло след тяло, докато се опитваше да си пробие път, а паниката стискаше с железни пръсти гърлото ù. „За бога, как можах да те изпусна Джон, как”, се питаше тя, докато покрай ушите ù преминаваха ядни подвиквания и ръце се спускаха от морето от плът и я опипваха. Изведнъж тя видя съпруга си на бара, подхванал с едната ръка бутилка бира, а с другата русокосо момиче, което  не се свенеше да си пуска ръцете по него. Див гняв обзе икономистката и бъдещата бивша жена на Джон Лазарус, но с огромнa сила на волята тя се овладя и последва двойката към изхода като грубо разблъскваше тълпата около себе си.  Въздухът извън клуба бе студен и изпълнен с малки листенца, носени от вятъра като хиляди души, безвъзвратно загубени и примирено поели по окончателния си път. Тя успя да се фокусира максимално върху задачата си за вечерта след като пое няколко дълбоки успокоителни глътки от въздуха и отиде да запали колата си.

След 30 минути внимателно каране през Ванкувър, Синди осъзна, че се намират във вече съмнителните части на града, места, за които бе само чела по вестниците, но никога не бе достатъчно смела, за да посети. Сребристата Тойота на съпруга ù спря пред разпадаща се синя къщурка, чийто двор бе изпълнен с автомобилни гуми, калници и всякакъв род боклуци, които човек очаква да намери на място като това. Икономистката реши да бъде предпазлива и обиколи като паркира колата си в една уличка зад къщата, обградена от двете страни от  дървените огради на съседните постройки, след което се промуши през една пукнатина в „оградата” и се затаи под един от прозорците, предоставящ прекрасна гледка на всекидневната.

- Копелето наистина ù изневеряваше - с лице, изкривено в погнуса мислеше Синди, докато хората вътре бързо се събличаха, а момичето се кикотеше. „Това е краят, тъпако, ще ти взема всичко, къщата, колата, всичко”, злорадо планираше чернокосата жена, докато мъжът вътре излезе от стаята, а момичето се изтегна на дивана и загледа тъпо в телевизионна анимация, докато смучеше жадно съдържанието на бутилка „Джак Даниелс”.

Синди бе потънала в планове за справедливо възмездие и не реагира веднага на последвалите събития, русокосото момиче на дивана също бе потънало в своя делириум с привкус на „Мики Маус” и не видя, но усети с цялото си същество последвалата гибел.

Джон Лазарус се движеше като змия по дървения под като босите му крака не издаваха никакъв звук и с нищо не подсказваха на жертвата, че времето ù сред живите е на привършване. Над тъмносиния си костюм той беше сложил прозрачен дъждобран с качулка, покриващ всяка част от тялото му без стъпалата. В ръцете си държеше двуръчна брадва „Фискарс” използвана за цепене на дърва, както и разцепване на черепите на 21-годишни пияни русокоски на име Кенди.

Синди бе откъсната от блаженните си фантазии за развод, когато с шумно пращене и нещо, подобно на вик, главата на момичето се разцепи на две и кръв оплиска съпруга ù и прозореца, през който тя наблюдаваше случващото се. Не виждаше поради кръвта изляла се върху стъклото, но за нейно съжаление слухът ù не я беше предал и тя ясно чуваше пращенето на крехки кости и шуртенето на кръв, придружени от думите „Умри, кучко, умри!”.

Синди не бе изпитвала такъв ужас през живота си както сега, през топлата лятна нощ, изпълнена с аромат на разлагащ се боклук, сварена кръв и люляк. Въпреки топлината на въздуха, кръвта ù се бе смразила, докато тичаше към колата си и панически се опитваше да сложи правилния ключ в стартера и да се махне от това място. Докато караше към дома си, ужасът се бе превърнал в неин постоянен спътник, защото тя си бе припомнила, че в последните 7 години над 49 момичета бяха изчезнали във Ванкувър. Сърцето ù сякаш искаше да изскочи от гърдите ù, а бурята от мисли и разкрития вихрещи се в главата ù, мъчеха всеки неврон там като с нажежено желязо. Всяка дълбоко стаена истина излизаше от тъмното си кътче, за да навре грозната си муцуна в лицето на Синди Лазарус и да ù напомни наскоро разкритото. Тя се е омъжила за сериен убиец.

Час по-късно и вече в дома си, разтрепераната чернокоса икономистка въртеше ножа в ръката си, а острието проблясваше със приканваща кръвожадна светлина, докато тя обмисляше дали да си пререже китките на момента, защото никой в полицията нямаше да ù повярва. Щяха да сметнат, че е поредната огорчена домакиня, искаща да отмъсти на съпруга си. Докато давеше ужасеното си съзнание в тези мисли, в мрака зад нея входната врата се отвори и в топлата нощ се понесоха думите „Скъпа, прибрах се!”

Като чу тези думи Синди стисна ножа в дясната си ръка, огромна усмивка се разля върху лицето ù и за пръв път тази вечер тя знаеше какво трябва да направи…

КРАЙ!