Стоях така, потънала в мислите си, объркана от това ново откритие. Така се бях вглъбила в себе си, че не бях разбрала кога старицата е заговорила. Откъснах се от тези мисли и насочих вниманието си към Пола. Бях пропуснала началото на разказа, но нищо. Заслушах се в гласа ù.
- ... дойде да ме вземе и заедно отидохме на партито на Таня, една моя бивша съученичка. Пристигнахме с леко закъснение, но никой не обърна внимание, а камули да се разсърди.
Партито естествено беше прекрасно, макар, че не можах да се отпусна и да се забавлявам, както аз си знам. Утре трябваше да пътувам по работа и най-малко от всичко ми беше нужен махмурлук.
Времето минаваше в смях и закачки, а вечерта напредваше, в очакване на онзи най-гаден момент от всяко парти.
Няколко от момчетата пак имаха от онези пристъпи за правене на поразии. По принцип бяха кротки и сериозни, но след определено количество алкохол се връщаха отново в яслите. А в това си състояние те просто трябваше да правят бели. Обикновено си набелязваха за жертва някой от присъстващите на партито и какъв късмет, този път това бях аз.
Михаел се приближи до моя шезлонг, заедно с един негов приятел и ме вдигнаха от мястото ми. Висях във въздуха, което си бе притеснително, защото носачите ми бяха изпили толкова, че да не могат да седят, а камо ли да ме носят.
- Мишо, пусни ме!- казах и се извъртях силно, но без резултат.
Опитах още няколко пъти, на със същия успех. Когато разбрах какво се канеха да направят, за почнах да се мятам и ритам, но те не ме пуснаха. След няколко крачки спряха на място.
- Веднага ме пуснете! - извиках, те се засмяха и ме залюляха - Само посмейте!
Но и последните ми усилия си останаха безполезни, защото след миг вече бях цопнала в басейна. Бях бясна. Цяла сутрин ми правеха прическа, а и роклята ми бе съсипана. Излязох с мъка от водата и отидох до Михаел, който се превиваше от смях. Бутнах го съвсем леко и той също падна в басейна. Макар, че съм почти сигурна, че същото би последвало и без моята намеса. Тръгнах към къщата, а от мен се стичаха реки.
Потърсих Таня с надеждата да помогне с нещо. Да ми заеме някоя своя дреха не бих могла и да си помисля. Щеше да е хубаво да сме един номер, нали? Но Таня беше ниска и слабичка, така че с еднакво спокойствие би могла да пазарува от марков бутик и от детски магазин. В сравнение с нея аз изглеждах като великан, а не беше така. Честно да си призная, колкото и суетно да звучи, винаги съм харесвала външния си вид. Не бях нито висока, нито ниска, нито твърде слаба, нито пълна. Но в този момент бях просто мокра.
Таня се опита да намери нещо за мен, но безуспешно. Добре, че сестра ù бе там.
Почуках на вратата на стаята ù и, когато отвори сякаш попаднах в различна вселена. Бях объркана от преминаването от розовия коридор, към черните стени.
- Как да помогна?- попита тя и се облегна на касата на вратата.
- Аъъм... - само смотолевих и погледнах към роклята си.
- Влез! - тя се усмихна и ми направи път да вляза- Сега ще ти донеса кърпа.
Стаята ù бе доста различна от останалата част от къщата. Стените бяха тъмни, а преобладаващите цветове бяха червено и черно. Но отсъстваше обичайният за такива стаи безпорядък и даже напротив. Тази стая можеше да бъде част от най-изисканите интериорни каталози.
- Не може да стоиш мокра. - каза тя и ми хръвли един халат- Облечи това, докато ти намерим нещо.
Другите не я харесваха особено. Аз не откривах причина, та тя бе едно малко слънчице. Вярно, странно, готическо и леко плашещо, но все пак слънчице.
След неколкоминутно търсене ми даде една бяла тениска, чифт светли джинси и кецове. Като я познавах, това май бяха дрехи от незапомнени времена, когато Мари не е била Мари, а просто Мими.
Облякох се, благодарих ù, а после си поръчах такси.
След няколко минути вече пътувах към вкъщи. Помолих шофьора да спре няколко пресечки преди дома ми. Нощта беше хубава, а и на мен не ми се прибираше. Тръгнах пеша по глухите улици. Краката ме боляха от високите токчета, затова ги събух и тръгнах боса по тротоара. Правех множество ненужни завои, в опит да удължа престоя под звездите. Но след около час вече бях стигнала до металната порта на двора ни.
Прекосих градината и отворих входната врата.
Имаше нещо странно. Беше тихо, твърде тихо. Дори, когато спяхме, винаги имаше някакъв шум, но не и сега.
Прекосих коридора и започнах да обикалям стаите, без и аз да знам защо. Из къщата се разнасяше някаква странна миризма, която ставаше все по-натрапчива. Миризма на кръв и смърт...
Бях на път да вляза в поредната стая, когато видях случващото се, а гледката ме вцепени напълно.